Loading..../boyxboy/

2.

  Лежеше и беше със затворени очи. Устните му се усмихваха леко, а ръката му си играеше под белия чаршаф.
Не беше трудно да разбера какви ги върши.
Нищо не оставаше на въображението.
Тялото ми започна да губи контрол но мозъка ми го върна бързо отново на мястото си.
Сложих ледената, стъклена маска върху чертите на лицето си и бавно закрачих навътре, събличайки якето си.
- Какво правиш в стаята ми?/бе първото, което казах/
Държах се така, сякаш бях заварил по-малкото си братче да облича дрехите ми. Държах се сякаш нищо между нас не е имало и сякаш не ми пречи да знам, че той си бие чекия под чаршафа.
Той не отговори, затова аз настоях.
- Имаш пет минути да напуснеш стаята ми, преди да си легна.
- Преди обичаше да заспиваш до мен/провлачи той с тежка въздишка. Очите ми проследиха дълбокото потъване на ръката му, преди отново да се издигне нагоре, правейки остър връх с чаршафа/
- Не помня този период. Когато изляза от банята, искам да те няма.
Бързо се мушнах в банята и заключих врата след себе си. Клекнах на земята и постави ръце пред очите си.
Господи какво да правя?
Опитах се всячески да си втълпя, че това е просто един разговор между нас, но гласът му отправен към мен ме изкарваше извън обувките.
Кожата ми настръхваше, възбуждах се. Всичко, което той правеше..дори най-малкото ме караше да се превръщам в мекотело. Контрола бавно се изплъзваше от ръцете ми и аз знаех, че го губя с всяка секунда прекарана в неговото присъствие.
Минаха минути преди да се изправя и да пусна душа, пъхайки се под него.
Но вместо тялото ми да се отпусне, под топлата вода, то се вкочани от страх, че прикритието, което съм си изградил, ще пропадне.
Побързах да се върна в стаята, само за да се уверя, че той вече го няма и да си отдъхна в спокойствие.
Но трябваше да знам, че Ким Джонгхюн не слуша никого..
Когато се върнах в стаята, той все още лежеше в леглото ми. Стенеше тихо и движеше ръката си под чаршафа малко по-бързо. Очите ми се впериха в лицето му, което издаваше върховното удоволствие. Отместих погледа си и си потърсих дрехи, така сякаш него го няма.
И по абсолютно същия начин свалих хавлията от ханша си и обух боксерки.
Той изстена силно и изпсува. Гласът му се смекчи с няколко октави и аз вече знаех.
Обърнах се отново към него, засичайки очите му вперени в мен. Устните ми се разпънаха в широка усмивка и аз се приближих съвсем леко към леглото.
- Винаги си умеел да свършваш бързо докато съм около теб.
- Действаш ми по този начин.
Коляното ми потъна върху леглото до него и аз се покачих върху гърдите му. Дупето ми тупна на корема му и лицето ми се сне надолу.
Устните му се издадоха напред, очаквайки да го целуна..
Какъв глупак.
Усмихнах се.
- Толкова прозрачен.
Лицето на Джонгхюн промени своята физиономия и ръцете му се повдигнаха нагоре, сграбчвайки лицето ми.
Усетих мократа диря, която дясната му ръка остави върху скулата ми.
Но въпреки паниката, която ме обзе отвътре, отвън си бях все така непробиваем.
- Променил си се. Изглеждаш различен./ръцете му отпуснаха хватката си и той ги прокара по голите ми рамене, надолу по ръцете и към ханша/
- Радвам се че забеляза.
- Но все още си същата кучка./усетих как ръката му се спусна все по-надолу и по-надолу, подминавайки ластика на боксерките ми. Пъхна я под плата и раздели със среден пръст бузките, пъхайки го бързо в ануса ми. Тялото ми се напрегна, макар лицето ми да си остана хладнокръвно/ - Все така тесен. Ще се справим с това.
Имах чувството, че пръста му бе всичко, от което имам нужда през изминалите месеци и макар ерекцията ми да говореше достатъчно, аз се усмихнах и с ръка стиснах китката му/
Издърпах я напред и бавно я приближих към лицето си. Езика ми се заигра с възглавничките, преди да го засмуча.
Реакцията му бе безценна. Изгарях да видя това лице, толкова шокирано и объркано.
Измъкнах пръста с пукот и пуснах ръката му, която увисна във въздуха.
- Умираш си за мен, нали?/Джонгхюн отвори няколко пъти устата си, но въпреки това не каза нищо/
- Наистина ли се мислиш за незаменим?/засмях се гръмко и се изправих от тялото му/ - Какъв глупак. Мъже на земята, много. Защо да завися само от един?
Джонгхюн изкриви устните си в странна усмивка. Усещах, че нито една от думите ми не успя да го разтърси по някакъв начин. Плана ми се провали и аз..аз...аз действах импулсивно.
Прекъснах думите му с целувка, за която плачех всяка нощ, в същото време, за която не исках и да знам. Целувах го така сякаш нямаше да има утре. Вкопчих пръстите си в косите му и плъзнах тялото си по неговото. Исках само да си дам миг...да почувствам за малко онова, от което имах нужда.. След това щях да спра и да се засмея..просто да се засмея, криейки зад смеха си болката. Извика му опитен, какъвто го помня се уви около моя и аз се почувствах задушен. Дланите му големи и все още влажни се плъзнаха по гръбнака ми, притискайки ме към неговите собствени гърди.
Зърната ми импулсивно уголемиха своя размер, които търкайки се в кожата му ме накараха да направя единственото нещо, което не исках.
Да изстена.
Да покажа..колко зависим всъщност бях от него.
Откъснах се рязко от целувката, успявайки да разкъсам долната част на устната си, която до преди малко той хапеше.
Не усетих вкуса на кръвта, прекалено замаен от мига си на слабост.
Трябваше ми бърза стратегия, бърза мисъл, която да ме спаси от абсолютната ми капитулация.
Знаех, че за да го накарам да спре да мисли, за да защитя тайната си, аз трябваше да отнема вниманието му. Не губих време, пъхайки ръката си под чаршафа между телата ни. Члена му бе все още мокър, полу-еректирал, лежеше върху корема му и чакаше да бъде помилван.
И аз го помилвах. Релефните краища ме накараха да плъзна пръстите си по дължината му. Очите ми се вкопчиха в неговите. Не исках да изгледа така, сякаш избягвам погледа му.
Стараех се да не показвам слабост, затова стиснах вътрешната страна на устните си между зъбите си.
Джонгхюн отвори устните си и се усмихна, наслаждавайки се на галенето, което правеше ръката ми.
Чекията не трая много преди отново да се изпразни, но този път в дланта ми. Плъзнах ръката си по корема и гърдите му, разнасяйки течността. Джонгхюн не почака втора покана и се изправи в седнало положение, поемайки ме в скута си. Устните му си намериха място върху гърдите ми. Целуваше зърната ми, целуваше белезите ми...но нито веднъж не попита от къде са те.
Това остави в мен подпалена ярост, която прикрих, стискайки в юмрук косите му. Вгледах се напред в прозореца, опитвайки се да се абстрахирам от целувките му.
От тембъра на гласа му, който издаваше тихо, котешко мъркане. От думите му.
- Липсваше ми докосването ти.
За миг си представих, че тези думи..отправени към мен не са породени от една шибана чекия, а от емоция..чувство, което изпитва към мен.
Но реалността бе друга и аз знаех, че Ким Джонгхюн не може да изпитва чувства.
Пръстите ми дръпнаха рязко косата му, което го накара да се отдели от кожата ми. Очите му се вкопчиха в моите и аз прокарах езика си по ранената, долна устна.
- Вън/изшептях и той сви вежди объркано. Засмя се тихо/
- Какво?
- Казах, вън/отвърнах отново съвсем спокойно/
Отпуснах кичурите коса и преметнах крака си, изправяйки се от леглото. Дръпнах чаршафа, откривайки гледката на полу-събудите боксерки и възбудения член. Белите капки сперма под корема все още стояха непокътнати. Макар в такава ситуация да се предположи, че можех да бъда засрамен, то в момента бе точно обратната. Не ми пукаше.
- Шегуваш ли се?
- Да виждаш да се смея, Джонг ?
Джонгхюн ме гледа известно време с каменно изражение, след което изкриви устните си съвсем леко. Бях застанал близо до вратата, готов да я отворя, само за да го изритам от стаята си. Той все още лежеше в леглото ми, подпрял се на лакти. Мускулите около ребрата и гърдите му изпъкнаха, а тези около раменете му се стегнаха, задържайки тежестта без проблем.
Попих гледката без да се срамувам, че го наблюдавам. Сърцето ми биеше бързо, макар всячески да показвах, че не го желая в стаята си...аз тайно се молех той да не ме послуша.
Не след дълги, прекарани секундите в тишина Джонгхюн се изправи и остави боксерките сами да паднат до глезените му. Той повдигна първо единия, а след това другия крак и ги ритна настрани. Бавно, но уверено се приближи до мен и застана пред лицето ми. Очите му проследиха всяка гънка около устните ми..бавно изви главата си настрана и проследи капката пот, която се стичаше по врата ми. Сякаш за миг очите му се вгледаха в белезите около сърцето ми, но лицето му не издаде никаква емоция. Чувствах, че се предавам. Джонгхюн въздъхна и облиза добре устните си, поглеждайки ме отново.
- Знай, че това не е края/преди да се усетя, стоях затиснат на вратата, с ръка около врата. Опитах се да преглътна, но не успях/
Чувствах, че се задушавам..силата, която прилагаше не беше шега. Въпреки това дадох всичко от себе си, за да не издам емоцията, която ме заля. Той изсъска право в лицето ми.
- Никой..абсолютно никой.. не може да си играе така с мен.
Няколко секунди след това, той отпусна хватката си и се отдалечи от мен. Не разбих очния контакт, докато не ме избута от вратата и не излезе от стаята ми. Усетих краката си като желе. Свлякох се на пода, дишайки трудно. Все още усещах ръката му около врата си, как я стиска и как спира притока на кислород до мозъка ми. Сърцето как гърми като фойерверка в гърдите ми. Лицето ми горещо и зачервено... можех да заплача още тук и сега, но не го сторих.
Той ме изпитваше. Трябваше да продължа с играта си.
Пред очите ми земята се разми и аз бегло забелязах черните боксерки.
Яростта ме съсипа и аз ги грабнах. Бяха попили от соковете му. Бяха мокри и мръсни. Отворих рязко вратата и застанах лице в лице с Джонгхюн и Кибум-хьонг. Бях малко шокиран да го видя тук. Беше с зелена маска за лице и с малка опашка, с която бе уловил бретона си. Мязаше на уморена домакиня. Не мислих много, не исках да губя време и директно хвърлих боксерките в лицето на Джонгхюн. Той ги улови в ръката си и изкриви устните си настрани. Затръшнах вратата без да казвам нищо. Зад дървената повърхност дочух крясъка на Кибум-хьонг.
- Само в коридора не си беше бил чекия. Извратеняк.
След това силен трясък на врата.
Отблъснах се от дървената повърхност и се обърнах към леглото. Омачканите чаршафи все още стояха върху него. Мръсни, потни и събрани. Яростно ги дръпнах и ги пуснах на земята. Тялото ми падна върху „голия" матрак, но дори така аз все още усещах аромата му. Можех да потъна в блаженство и розов свят, където всичко е ОК, но не го направих.
Въпреки това стоях върху леглото, поело от мъжкия парфюм, който редовно ползваше. Поел от спомена на прегръдката му, която ухаеше по същия начин.
Тук скрит зад стените на стаята си, аз си позволих за първи път от три месеца да пророня сълза.

*

Паднах на колене върху пода на тренировъчната зала и отметнах глава назад. Дишах едва, защото меко казано се чувствах преуморен.
Тренирах Sayonara Hitori вече три часа без да спра и да си призная, може би достигнах лимита си. Носих бял потник с полу-ръкав, който стоеше полепнал по мен, но не това ме притесняваше.
Притесняваше ме главоболието, което ме изяждаше жив.
Чувствах се уморен. Предната нощ не успях да поспя добре. Лежейки в собственото си легло, но усещайки аромата на Джонг, аз будувах до ранни зори.
Едва в пет сутринта успях да заспя и в седем вече пътувах за сградата на СМ. Щях да промотирам японския си дебют и тук, в Корея, затова се трудех усърдно.
Обожавах тази песен. Тя ми напомняше толкова много на Джонгхюн. Когато се движех, сякаш усещах неговите ръце да ме галят.
Всеки път, когато я изпълнявах, аз не мислех. Само чувствах. Това можеха да се нарече тайните три минути в живота ми, в които правя нещо забранено-Оставям се на чувствата си.
Бях приел, че винаги ще е така. Наистина се опитах да не бъде..но просто не се получава.
Затова реших, че мога да си го позволя. Да мисля за него, докато танцувам.
Главата ми бе леко замаяна, но ясно различих часът, който показваше часовника на стената. Минаваше дванадесет на обяд. Довечера бе първото ми изпълнение и нямах търпение да потъна отново в моя таен свят, скрит зад хореографията.
Бавно се изправих на краката си, макар те все още леко да трепереха. Отидох до единия край на залата и спрях музиката. Вдигнах телефона си и излязох навън. В коридора беше изключително тихо. Закрачих към дъното, където се намираха съблекалните и душовете. Исках да си взема душ, преди да се върна в дорма. Бях адски мръсен. Оставих телефона си на едното от рафчетата и съблякох потника, оставяйки го върху един стол. След това анцуга и боксерките си. Мушнах се в стъклената, огромна душ кабина, в която се намираха точно три душа. Застанах на този по средата и го пуснах, като водата веднага намокри косата ми. Повдигнах лице нагоре и се оставих капките да покрият всяка една част кожа.
Ръцете ми си проправиха път към зелените плочки срещу душа. Подпрях се и снех глава. Ударните капки вода се забиваха в тила и гърба ми, което всъщност ме успокояваше.
Чувствах се малко по-чист от преди. Топлината накара стъклото около душ кабината да се покрие със замаскирана пара, която сякаш ме пое в прегръдката си.
Тишината беше всичко, от което имах нужда.
Всичко, което ме правеше..
Ръце се увиха около гърдите ми и аз усетих чуждо тяло как се залепя за моето. Гърди, твърди и силни, които ме приклещваха в здрава хватка. Стреснато се опитах да намеря кранчето вода, но вместо да я спра, аз усили студената.
- Все така непохватен, мм/издиша Джонгхюн в ухото ми и аз напрегнах тялото си, опитвайки се да се отделя от него. Близостта правеше опита ми да съм друг-невъзможен./
- Пусни ме/настоях и бутнах ръцете му от гърдите си, но той отново ме стисна/
Оправи температурата на водата и притисна устните си в тила ми.
- Нали не мислиш, че ще оставя нещата от снощи просто така.
Не казах нищо, съсредоточен в ръцете му. Докосваха ме силно и сигурно. Бях забравил колко ми е хубаво да бъда в ръцете му.
Позицията, която бяхме заели ме правеше по-сигурен, защото той не виждаше лицето ми, но ръцете му гонеха тази сигурност и я превръщаха в слабост.
- Липсваше ми да те докосвам, знаеш ли. Никой не може да замени нежността на кожата ти.
- Не ми говори такива неща. Знам, че не ги мислиш наистина./издишах студено аз и стиснах пръсти в юмруци/
Джонгхюн се засмя близо до ухото ми и ме обърна към себе си. Напрегнах всяка част от себе си, за да задържа маската върху лицето си. Очите ни се засякоха и аз отворих леко устни, само за да си поема въздух.
Отдавна не бях виждал перфектното му лице, когато е мокро напълно. Имаше някаква осанка, която се появяваше в такива страстни моменти, и която ме оставяше безгласен. Джонгхюн се приближи още малко към мен и аз се облегнах на стената. Тежестта на тялото му ме изблъска и ме принуди на се плъзна надолу, докато не се озовах седнал на пода.
Той искаше да си играе с мен.
Тогава и аз щях да си поиграя с него.
Рязко се отблъснах от стената и се опитах да го целуна, но той притисна устните ми с длан.
Бутна ме назад и грубо ме блъсна в стената. Главата ми се удари не особено приятно и аз изохках под ръката му. Джонгхюн плъзна свободната си ръка по тялото ми и нагло я пъхна под топките ми.
Усетих как вкарва пръстите си в ануса ми.
Беше изненада, която очите ми не можаха да скрият.
Той много добре знаеше къде да натисне и не се забави, упражнявайки контрол над мен.
Тялото ми се изви, мускулите действаха сами, без да мога да ги контролирам.
Не разбрах дори кога се възбудих достатъчно силно, за да свърша само минута след стимулирането му.
Почувствах се глупаво и се мразех за слабостта си пред него.
Исках да му покажа, че не съм и няма да бъда наранен и контролиран, но в същото време без церемонно му позволявах да прави с мен каквото си иска.
Джонгхюн разшири пръстите си в мен и аз скопчих погледа си в неговия.
Все още притиснал с ръка устата ми, той се приближи към мен и подпря челото си на моето. Устните му се изкривиха в полувинчата усмивка. Притворих клепачи.
- Външно може и да изглеждаш различен... но вътрешно си все същия. Не можеш да откажеш това, което ти давам.
Затворих напълно клепачи. Той беше прав. Абсолютно прав. Но не го знаеше и не смятах да му го казвам.
Отворих отново очи и рязко затиснах между зъби кожата на ръката му. Щом той я дръпна бързо назад, аз се изправих и го бутнах, при което той падна по дупе на пода. Излязох бързо и също толкова бързо облякох дрехите си. Грабнах телефона и изтичах навън.
Исках да се скрия някъде..и то веднага.
На изхода от сградата се блъснах в Мино-хьонг, който ме попита къде точно отивам, но аз не му отвърнах прекалено зает да търся с очи автомобила, с който дойдох.
След като го открих буквално изтичах до него и се качих, казвайки на шофьора да ме откара веднага в дорма.
Исках да си взема втори душ, за да изтрия милувките на Джонг от себе си.
Чувствах се по-мръсен, от колкото чист след общия ни душ и трябваше незабавно да облека нови дрехи. Джонгхюн щеше да се забави и това ми даваше известно време преднина, за да може да не се засечем, когато отново изляза за участието си. На входа на апартамента Кий-хьонг ме поздрави, на което отвърнах с някакво изхъмкване.
Знаех, че в неговите очи нищо не оставаше скрито затова гледах да не прекарвам много време с него в една стая. Ако искаше можеше да ме разнищи до кости. А аз знаех, че съм неспособен да го излъжа, за каквото и да е.
Именно поради тази причина, той бе първият, който разбра за мен и Джонг преди всичко между нас да се скъса като лентичка.
Влязох в стаята си и бързо съблякох полу-мокрите дрехи. Мушнах се в душ кабината и клекнах на пода поставяйки ръце пред лицето си.
Сън ли бе? Или реалност?
Имаше ли опция „Back"?
Как можех да унищожа всеки нов спомен, който Джонг оставяше върху уж чистото платно на душата ми?
Маската ми се пропукваше и се страхувах, че времето прекарано в Япония ще си замине просто така. Контрола,на който се учих ще се огъне и той ще встъпи отново в живота ми като буря, която ще опустоши и малкото останало от самочувствието ми.
Не знаех как да се справя с него. Май той бе единственото.."нещо", което не можех да преодолея, и с което не можех да се справя.
Къде изобщо ми бе умът, че бих могъл да се правя на корав и различен, след като дълбоко в себе си бях същото мекотело, което той мачкаше и контролираше.
Играта ми незнайно как се промени и сега правилата ми бяха разложени до край. Не исках да показвам колко объркан съм, планирах играта да бъде в моя полза, но може би трябваше да предположа, че в негово присъствие всичко ще промени посоката си.
Губех равновесието, което изградих в Япония. Губех почва винаги, когато той бе в стаята и някъде дълбоко в себе си осъзнах, че каквото и да стане, аз винаги щях да бъда зависим от него.
Колкото и да боли.
Колкото и обиден да се чувствах
Той винаги щеше да бъде последния бряг, на когото да корабокруширам.
Бавно се изправих нагоре, успявайки да върна малък контрол над себе си.
Нямах време за самосъжаления... Просто трябваше..трябва..някак..не знам.. да се справя. Каквото и да правех, можех да го предизвиквам..да го отбягвам и да го вбесявам.
Малкото чувство за справедливост в мен щеше да възтържествува.
Излязох от душа и увих пухкав халат около тялото си.
Избрах си дрехи и излязох с все още влажна коса. Колата ме чакаше долу и нямах намерение да губя излишно време в приказки.
- И да ги разбиеш/извика Кий-хьонг като майка, която пожелава успех на сина си преди първия учебен ден/
Вдигнах палец нагоре и се качих в асансьора.

*

В гримьорната ми се вмъкна момиче, което ми изглеждаше много познато, но определено не можех да се сетя за името й.
Мисля, че я бях гледал във филм. Не знам.. а и слабо ме интересуваше.
Трябваше да се усмихвам престорено през цялото време, в което ме разпитваше някакви смотани въпроси, на които дори не запомних целта.
Мъжът, който превеждаше го правеше толкова ентусиазирано, колкото не ентусиазиран бях аз. Оказа се, че тя се казва Chloe Moretz.
Тя беше изключително скована, може би знаеше кой съм аз и се притесняваше. Нямаше да бъде първата, която напикава гащите..е образно казано, в мое присъствие.
Прегърнахме се на раздяла и помахах за довиждане. Щом си отиде се върнах отново на стола. Припявах части от песента, за да раздвижа гласните си струни. От време на време хвърлях някой друг поглед към малкия монитор над огледалото. Следващия на сцената бях аз. Честно казано нямах търпение да изляза на сцената и да вляза в моят си свят. Там скрит зад тоновете на мелодията.
Изправяйки се от мястото си, аз закопчах палтото, с която бях облечен и дръпнах допълнителния цип до горе. Стъпих няколко пъти от крак на крак, за да се раздвижа и си поех дъх, напускайки гримьорната.
Беше моят миг.
I'm back, bitches.

*

- Яяяя почини си. Ще се преумориш/Кий-хьонг тупна рамото ми и аз си поех дъх, преди да повдигна отново тежестта/
- Добре съм си, не ме мисли.
- Какво, по дяволите не ти е наред?/Кий-хьонг нямаше да ме разбере. Той не беше почитател на фитнеса и на тренировките за тяло..като цяло. /Напрегнах се още три пъти, преди да оставя тежестта и да се изправя от лежанката. Вдигнах малкото шишенце вода, което стоеше до крака ми и изпих на екс останалото количество вода в него. Кий-хьонг стоеше подпрян на един от уредите, ровейки в телефона си. От време на време се подсмихваше или изпръхтяваше като малко, нахранено прасенце.
- Защо изобщо идваш, щом не тренираш?/го попитах и взех хавлията от лоста, за да попия потта по челото и врата си./
- Защото не ми се стои сам у дома.
- Излез с приятели/Оню-хьонг се вмъкна в разговора с това предложение и Кибум му прати онзи поглед, който говореше „Обади се още веднъж и си аут"/
Оню-хьонг повдигна предпазно ръце и подсвирна към Джонгхюн.
- Някой е в цикъл.
- И Джинки..мъртъв си.
- Аз излизам/извика Оню-хьонг и се изпари през вратата, следван от Кибум-хьонг./
В фитнес залата останахме само аз, Мино-хьонг и Джонгхюн.
Опитвах се да не обръщам особено голямо внимание на това, което той върши, но да гледам тялото му, покрито единствено от потта, а не от тениска ме изкарваше извън кожата.
Възбуждах се, а не трябваше.
Трябваше да удържам всяка хормонна част от себе си, затворена зад решетките на въздържанието.
Мино-хьонг също беше гол до кръста, както Джонг, но защо той не ми влияеше по същия начин? Не беше честно..ако поне се възбудех от Мино...може би имаше шанс за мен.
Отблъснах тези нечисти мисли. Имах си достатъчно проблеми с плана да бъда кучка и половина.
Станах от лежанката и се отправих към тази за коремни преси. Щях да направя няколко бройки и да спра.
Отметнах полепналите кичури коса по челото си и се настаних, като започнах да се набирам. Бях затворил очи, концентрирайки се. Исках да се вслушам само и единствено в музиката, която вървеше от малките тонколонки в другия край на залата.
Поемах си въздух винаги, когато лягах и го издишвах винаги, когато се сгъвах.
Когато реших да отворя очите си бях изключително шокиран да видя черен, издут чатал пред лицето си. Макар тялото ми да искаше да отпусне тежестта си и да се върне в легнало движение, аз си останах на едно място, вперил поглед в мъжеството на Джонгхюн.
Очите ми се размърдаха, сякаш осъзнавайки факта, че чатала му висеше пред лицето ми и аз повдигнах глава бавно нагоре, поглеждайки в неговото собствено.
Очите не говореха, но устните крещяха с усмивка „Сгащих те".
Устните ми се отвориха несъзнателно и преди да имам време да го отблъсна, той вкара ръката си в косите ми. Не приложи натиск..даже напротив..погали нежно тила ми и бавно приближи лицето ми съм чатала си. С очи потърсих помощ от Мино-хьонг, но него вече го нямаше в залата. Не бих се учудил, че Джонг е толкова смел да прави това, тук..на това място.
Погледа ми така и не се отмести от неговия и аз не знаех какво да правя.
Миризмата на пот и мускулна маса..миризмата на чист жребец, ме накара да въздъхна безгласно.
Преглъщайки слюнката си аз се опитах да отместя главата си, но Джонгхюн не ми позволи прилагайки онази сила, която преди това липсваше.
Сега вече наистина говорихме за Ким Джонгхюн.
Скалпът ме заболя от силата, с която ме стискаше, но аз не отвърнах по никакъв начин на действията му.
Прекалено замаян от всичко, което се случва се оставих да ме контролира и в следващия миг носа ми се намираше в топките му. Джонгхюн се усмихна и корема му се стегна.
Устните ми сами се отвориха, сякаш искаха да погълнат облите две топчета през плата.
Не знаех до къде ще ме отведе тази наша игра, но се оставих на инстинкта, който ми крещеше „Давай..действай..рискувай"
И аз го послушах безпристрастно.
Отворих широко устни и поех топките му през плата на анцуга и боксерките.
Засмуках ги колкото сила имам и Джонгхюн извика, показвайки гласно колко възбуда таеше тялото му.
Ръцете ми се вкопчиха в бедрата му и аз жадно се откопчих от топките му, влачейки езика и устните си по дължината, която кривеше към лявото бедро. Открих и поех главичката, правейки мокро петно точно над плата.
Смучех я няколко минути, стимулирайки я. Знаех, че той обожава това.
Знаех, че само по този начин мога да го накарам да свърши в гащите.
И щях да бъда абсолютно доволен, че съм способен да го накарам да го направи.
Едва ли някой друг можеше да се гордее с това.
Ким Джонгхюн... изпразнилия се идол в гащите, само от едното смучене..
Искаше ми се така да му го върна, като го злепоставя, но щеше да е жалко вестниците да свършат моята работа.
А и... да си призная, аз също печелех нещо по този начин.
Усещах че е близо, защото винаги преди да свърши той обичаше да скуби косата ми.
Когато ръката му пак се озова в косите ми, аз се отместих и оставих главичката му не третирана.
Усмихнах му се подло и облизах устните си. Той полудя.
Не очаквах такава реакция, затова когато ме повали надолу и притисна тялото ми върху лежанката, аз се оказах с крака във въздуха.
Поех си дъх от изненадата, като той се възползва и пое устата ми в своята.
Усетих ръката му между нашите тела и как той оголва члена ми от анцуга и боксерките.
Неговия собствен, мокър и твърд се потърка в моя и той изстена мръсно в устата ми.
Не умеех да му насмогвам, затова се оставих да бъда употребен.
Джонгхюн се изпразни върху тениската ми.
Гъстата мрежа от сперма се пръсна във всички посоки и аз изохках, когато той стисна члена ми.
Не можех да мисля рационално, защото той го пое в устата си.
Не ми отне много да свърша.
Чувствах се изтощен и объркан.
Отново ли му позволих да си играе с мен?
Или този път...аз си поиграх с него?
Джонгхюн ме издърпа нагоре и аз отново можех да стъпя на земята. Не го погледнах веднага в очите, защото обмислях какво точно да сторя.
Члена му все още стърчеше полу-еректирал от анцуга и аз се оставих на първичната идея, която ме завладя.
Обладах го с ръка, размазвайки малките, влажни капки по ръба.
Повдигнах лице и вкопчих погледа си в този на Джонгхюн. Върху лицето му стоеше физиономия, подобна на моята, когато той просто ми каза, че съм едното чукане.
Устните ми се разпънаха в усмивка и аз леко пернах с ръка члена му, облизвайки пръстите си лакомо.
- Помнех го по-голям.../очите ми се „усмихнаха", заедно с устните и аз изказах езика си/ - Наистина жалко.
- Какво..?/едва смотолеви той и аз се отдалечих към вратата, оправяйки долнището си. Засмях е гръмко и въздъхнах/
- Каквото чу, Джонгхюн. Помисли за операция за уголемяване на пениса.
Намигнах му леко и излязох, тръгвайки надолу по коридора.
Не беше трудно да чуя чупенето на стъкло от залата.
Той.Беше. Бесен