Lost in my thoughts

5

Всички имаме своите белези , но на някои са видими. Те са следи от думите на хората , от държанието им.
Стигаме до момент , в който просто не виждаме смисъл в почти нищо , момент , в който дори това което ни ноди най-голяма утеха бе помага.
Тогава прибягваме до нещо лошо , нещо което може да ни навреди. Нещо отразяващо вътрешните ни демони , а именно самонараняването. Всеки един разрез си има история , причина .
Понякога да почувстваме някаква различна болка от душевната ни помага - кара ни да си спомним , че сме живи. Че кървин , че дишаме. Защото вече след всичко - болка , предатеслтво , отчаяние - ние се предаваме. От нас зависи дали това ще стане , дали ще сме достатъчно силни да изтърпим съществуването си.

... не съм сигурна какво е това , честно казано. Но просто имах нужда да го напиша , да напиша кавото и да е...