Strong (Редактира се)

Chapter 14

Устните ни се отделиха едни от други и усетих студенината на вятъра. Отворих очите си, които не помня кога бях затворила. Очите ни направиха контакт и докато го гледах си спомнях моментите, когато бях наивна и беззащитна и не можех да се грижа за себе си.

Извибрирането на телефона в джоба ми, ни върна на земята и колкото и да не исках, трябваше да видя какво съобщение бях получила или по - скоро от кого беше то.

Извадих мобилното устройство, отключвайки го и вглеждайки се в поредната заплаха от Къртицата:

"Дори и да си мислиш, че си щастлива, емоциите се менят по - бързо и от мигане. Никога не знаеш какво се крие зад ъгъла."

Този път не беше написан онзи инициал, но пък смятах, че е от Къртицата. Може би. Всъщност, и аз не знам. Но това ще си остане неразгадана мистерия.

Заоглеждах се наоколо като напрежението в мен растеше. Този човек ни беше видял. Сигурна бях, но не го виждах. Изглеждаше, че сме сами. Наистина беше доста пусто, но вече беше плашещо пусто.

-Какво ще кажеш да тръгваме? - предложих, а Дейвид видя, че нещо не е наред, но се радвам, че не ме попита, а само кимна.

Двамата станахме и тръгнахме отново по пътя, по който бяхме дошли, но този път се обръщах доста често, за да се уверя, че няма никого зад мен. Всичко в мен бушуваше. Нормално ли беше да се страхувам?

Малко по малко се замислям за живота си и затова как, когато ми е приятно и съм с любим за мен човек, всичко трябва да бъде съсипано.

Когато Дейвид ме заряза, бях отчаяна и смятах, че животът ми трябва да приключи в онзи момент, а сега той тръгва по улицата към дома си, докато аз вървя към моя. Но историята ни няма да има хубав край, защото лошите винаги губят, а аз се бях превърнала в лошия герои на моята собствена история.

Толкова ли е трудно да знам какво чувствам и да не бъда толкова объркана? Толкова много ли искам?

Целувката ни беше нещо, което дори аз самата не можех да си обясня. Определено имах някакви чувства, но все още не бях сигурна дали това е онази любов отпреди три години.

Може би трябваше да опитаме отново. Мисля, че той заслужава шанс, а и аз също искам да бъда щастлива. Ще му се обадя и ще му кажа, че искам да се съберем, но преди това трябваше да говоря с Джъстин. Той винаги ще бъде човека, от който бих поискала съвет, а и той е пряко замесен във всичката тази каша.