Страшни истории

Момичето от Майнти

Някога, не много отдавна, в едно малко градче на име Майнти, живеело едно момиче с дълга черна коса. Невероятно сините му очи пронизвали всяко наличие на топлина. Бледо бялата му кожа осветявала дори тъмнината на нощта. Съучениците му не го харесвали и правели всичко възможно да го накарат да се чувства зле. Изолирали го от останалите, използвали го и за най-дребните неща, заливали го със собствения му обяд.

Момичето свикнало с всичко това и не му правело впечатление, когато всеки ден щом минело през прага на училището, някой го спъвал. Съучениците му видели, че вече не им се обръща внимание от негова страна и се ядосали много.

Един ден навън се развихрила голяма буря. Дърветата от близката гора се прекършвали под натиска на силния вятър. Светкавиците пронизвали небесата, като очите на момичето. Гръмотевиците озвучавали студената празнина на градчето. Въпреки всичко, училищните часове се състояли, както обикновено. Всичко като по график се повтаряло отново – спъването на входа, разливането на обяда, искането на различни дребни неща, допълнителното унижение. Но в края на деня се случило нещо по-различно от обикновено.

Съучениците на момичето го хванали и го завлекли на двора. Една от принцесите на училището хванала синеокото момиче за косата и извило врата му назад така, че погледите им да се пресекат.

- Тц. Не мога дори да понасям тези очи! – принцесата забила главата на момичето в калта и извадила един нож от джоба на якето си.

Момичето започнало да крещи и да умолява да я пуснат. Крясъците му разцепвали въздуха. Но колкото и да им се молело, те сякаш не го чували. Принцесата завъртяла ножа в дясната си ръка и забила металното острие в едно от искрящите сини очи. След това го извадила болезнено бавно и в същото време нежно.

Изведнъж ножът паднал в калта и групата от ученици се разотишла оставяйки момичето само под дъжда. Плачещо и страдащо. Въпреки болката то се изправило и решило да върви към дома си гледайки само през едното му останало око. Притиснало болезненото място и продължило напред.

Клатушкайки се излязло на мъгливата улица, движейки се бавно. Изведнъж от нищото се появила една кола със зловещо светещи фарове. В последния момент момичето се усетило и погледнало с насълзеното си око движещата се към него машина. То изкривило напуканите си устни в лека усмивка и се опитало да каже нещо точно преди колата да го прегази.

Шофьорът забил спирачки. Гумите на колата изсвистели по асфалта, оставяйки черни следи. След това обърканият човек излязъл уплашен, че е блъснал някое животно или може би... друг човек? Но там нямало нищо. Абсолютно нищо. Шофьорът още по объркано се почесал по врата и обръщайки се на обратно пред очите му се появило момиче с черна дълга коса, обляно в кал, едното ѝ око го нямало, а другото било в невероятно син цвят. Човекът се стреснал, както би направил всеки един, ако пред лицето му изскочи нещо подобно. Но момичето се ядосало. Не му харесвало всеки да се страхува от него и да го ненавижда. Затова убило шофьора и решило да търси отмъщение.

Изведнъж всеки един от съучениците му започнали да умират при необичайни ситуации. Всеки, който някога е накарал това момиче да страда умирал без да оставя и следа от себе си.

Момичето от Майнти все още търси отмъщението си. Тя броди сред училищата и търси справедливост, за тези, които са тормозени от своите съученици. Никога не наранявайте хората, около вас, само защото нещо в тях не ви харесва! Не искате да се срещнете с момичето от Майнти.

-----------------------

П.П. Не ми се сърдете, че не съм качвала нищо от... Май?! Както и да е. Не се сърдете ^^ Измислих това сама. Не е нещо кой знае какво, а и е два сутринта. Мисля от сега нататък сама да пиша историите, защото тези в интернет са ми някак скучни. Обичам ви! ^^