Почти свободна

1.10.1950

- Питър! Аз тръгвам.
- Довиждане скъпа!- обади се Питър от другата стая и Кара излезе. След малко той се появи в хола и се огледа на огледалот, което седеше точно до мен. Аз съм Черен облак.
Питър си приглади косата, а после си намести вратовръската. Огледа се, грабна телефона и излезе от къщат, като шумно затвори вратата след себе си.
Винаги съм се чудела как толкова бързат. Нямат време да погледат небето, да послушат птичите пени, да усетят земята под себе си. А аз нямах възмоожнос. Единственото което виждах беше хола и отсрещния блог през прозореца.
Загледах се в масата. И ето, че Питър пак си беше забравил ключовете. Е какво да се прави. Явно не е заключил.
После погледна към печката. По нея още личаха следи от разлялата се вчерашна супа. Да, определено Кара не е добра готвачка. И ето за това им трябва иили готвачка или.чисначка.
И двамата нямат време. Питър е на работа от сутрин до вечер и по-точно казано от осем сутринта до осем вечерта. А Кара все учи. На края на тази година има испити и много се е притеснила.
Де да имах възможността на живот, нямаше да го пропилявам като тях.