Love Me

Първа Глава

Стоях на малката тераска на един малък стол, облегната назад и леко подпряла глава на прозореца.Мислех си страшно несвързани неща, просто гледах в синята полу боядисана стена на съседската къща.Може би това е най-вълнуващото нещо, което се бе случвало на нашата улица.Животът ми ли е скучен или аз съм скучна?Засмях се сама на себе си.Аз бях скучна, това бе истината.Имала съм толкова поводи да направя нещо готино в живота си, но никога не правех.И то не, защото родителите ми бяха строги, а защото просто ме е страх.Страх ме е да бъда различна.

Телефона ми прекъсна мислите ми.Чух мелодията.Ето още нещо, което показваше колко съм еднотипна.Не бях сменяла мелодията на телефона си никога.Може би си въобразявам.

- Ало, ало, ало, ало

- Да, Лили? - казах

Лили бе може би най-любимият ми човек на света, след него... Какво по дяволите, не, не, не трябва да мисля за него, той е просто той и вече не съществува за мен, както и аз за него. Да се върнем на Лили, тя е моята противоположност, но и тя не сменя мелодията на телефона си.Знаех си, че и в нея има нещо еднакво.Тя е луда, обича да прави готини неща, различна е.

- Грег ще прави невероятно събиране на плажа, искаш ли? - засмя се тя

- Грег? Който те харесваше? Сериозно ли? Лудия еко маниак? - попитах 

- Не, стига глупости, не Гред Мнакакъв си, ако бяхме на негов КУПОН на плажа със сигурност щяхме да събираме боклуци и да помогаме на беззащитни малки косатки. - започна да се смее още по-силно

- Ами?

- Грегъри, брата на Сам. - промърмори тя

Сам, Сам, Сам,... Поне милион пъти за две секунди това име се чу в главата ми.

- Ехо, Ливи? 

- Той там ли ще е? - попитах

- Кой той?

-Знаеш, Самуел. - едвам казах

- Да, дошъл си е и това е като купон за него.

- Ще пропусна, съжалявам. казах

- Но защо, моля те ела! Знам, че искаш да го види. - помоли се тя

Бе права, исках.Липсваше ми.Много