Спомням си, че както и сега във втори клас отново стоях на задният чин, навела глава. Госпожата преподаваше урока си, когато вратата се отвори. През нея влезе момче, усмихвайки се виновно. Имаше прекрасна кафява коса и дълбоки кафяви очи. Погледите на всички бяха втренчени в новото момче, включително и моят. Зад него се появи директорката, усмихвайки се.
- Това е новият ученик Самуел! - представи го тя
Той само се усмихна и очите му сканираха стаята. Спряха се на мен, може би защото единствено незаето място бе до мен.
-Може да се настаниш.-каза, усмихвайки му се-Хайде, нека продължим урока-обърна се към дъската учителкатс, продължавайки да пише.
Той се запъти към мен с ленива походка, ясно беше, че не иска да сяда до мен.
-Аз съм Сам. Ти как се казваш?
- А-аз съм Оливия!
-Може да бъдем приятели.-каза и ми се усмихна.
Стоях вцепенена, та той каза, че иска да бъдем приятели. Сърцето ми биеше лудо, най-накрая щях да разбера какво е чувството да имаш приятел.
- Нека бъдем приятели! - прошепнах преди отново да погледна към дъската
Не мога да повярвам, че вече си имам си имам приятел!
KAMU SEDANG MEMBACA
Love Me
Fiksi PenggemarЗащо ми го причиняваш Сам? Защо се отказваш от приятелството ни? Знаеш ли? Мразя се. Успях и теб да отблъсна от себе си. Защо е трябвало изобщо да се родя? След като никой не ме обича? Тя беше права! Ти ми беше приятел само защото ме съжаляваше и ни...
