Седeмте момчета пристигнаха в бара. Рап Монстър седеше на кожен диван и бавно отпиваше от питето си. Ви, Джин и Джънгкук танцуваха диво и несдържано.
Джимин, Джей хоуп и Шуга вече бяха леко пияни и поръчваха още и още алкохол. Разбира се, че Рап Монстър се използва възползва от това, че рижавия е много пиян. Доближи се до Джимин и впи устните си в неговите, а Чим Чим му отвърна още по-страстно. Монстър хвана Джимин за ръката и го завлече кън втория етаж на бара, където се намираха стаите. Там продължиха да се целуват, понечиха да затворят вратата , но Ви се качи при тях. Той удари юмрук на русокосия:
- Ако още веднъж постъпиш така ще съжеляваш! Ще те убия! - Дръпна Джимин и го поведе към изхода.
На следващата сутрин Рижавия се събуди в личния апартамент на Ви.
Главата го болеше ужасно, явно яката се бе натряскал вчера. Спомни си части от случилото се и побърза да стане от леглото. Завари как тъмнокосия приготвя закуска представляваща омлет и сок от портокал. Поздрави го и седна на масата.
- Виж, за вчера... Не бях на себе си... Всичко е по вина на Нам Джун - Започна да обяснява той.
- Знам. - Отвърна Малкия без да го погледне и с лека нотка на раздразнение в гласа.
След това не си говориха цяла сутрин. Беше към два часа след обяд. Джимин не издържа, грабна ключовете за колата на Ви и излезе. Трябваше да се разбере с Рап Монстър. Не обърна внимание на молитвите на приятеля си да не тръгва.
След десет минути беше в общата къща на групата където всички бездействаха, както обикновено правеха през почивните дни. Джимин влезна в хола при петте момчета и се разкрещя срещу Монстър:
- Ти си ненормален! Обичам Ви, с теб никога няма да сме заедно! Какво си мислеше?!
Русокосият излезе от къщата, тичайки. Останалите бяха смаяни и объркани. Джимин им разказа за всичко.
- Когато се успокой, ще се върне и ще изясним нещата. - Рече Джин.
Минаваше единадест вечета. Ви беше дошъл вкъщата също, но Рап монстър още го нямаше. (Хуехуехуе) Момчетата се притесниха и му звъннаха. Телефона му беше изключен. Излезнаха да го търсят по местата на които би отишъл, но не го откриха.
Всички бяха много обезпокоени, но не посмяха да се обадят на полицията все още. Към дванадесет часа телефона на Джимин звънна, звънеше му Рап монстър.
- Хора, той ми звъни! - извика той и момчетата се насъбраха около него. Той вдигна. - Ехо, Нам Джун? - Каза притеснено, а след това се чу женски глас.
- Приятелят ви... Е приет в болница
Тадааа, малко къса глава, но така е😊😊
(Един човек ма изнуди да напиша думи от нейно име🙄🙄)
"Мразя тази история, но от мен да мине. Написах главата." - Sabiii_Chan
Ама не й обръщайте внимание, нея не я слуша главата XD😁😁
