Мислех си че любовта е едно приказно явление, което те поглъща и сякаш когато те погълне си най-щастлив. Но не.....не е така. Истината е че когато се сблъскаш с нея живота ти се преобръща на 160 градуса. Тя те контролира...възползва се от теб и когато си мислиш, че най-накрая взимаш нещата в свои ръце, тя те поглъща целия и ти попадаш в една тъмна и черна безна, от която трудно се спасяваш. Точно когато дойде най-хубавата част и ти си мислиш, че няма нищо какво да се обърка...то се случва.....падаш.....и не спираш да падаш, докато не се сгромолясаш. В този момент любовта ти удря толкова силен шамар, че ти се замайваш достатъчно, за да си мислиш, че всичко отново ще е както преди.
Аз се сблъсках с нея. Нещата не се случиха така както се очаква, но шамара който ми зашлеви любовта беше толкова силен, че аз все още не мога да изляза от транса, в който попаднах. И аз както повечето влюбени си представях и вярвах....о,аз наистина вярвах, че всичко ще е перфектно, но то не е. Мислех, че аз съм виновна и страдах заради това, защото аз наистина се влюбих, а той ме нарани. Не, не ме е късал или ми е казвал, че не струвам...всъщност той нищо не каза и може би точно това ме нарани. Спря да контактува с мен, спря да ми казва колко много ме обича, дори спря да ми говори, а аз го виждах всеки ден. Разминавах ме се и аз отново усещах прекрасния му аромат и отново се усмихвах, така тайничко на себе си. Но имаше един проблем, той ме подминаваше и отиваше при друга, а аз ги гледах с насълзени очи и си спомнях за всички спомени, които той ми беше подарил. Болеше....да наистина болеше, но тогава осъзнах, че не аз съм тази, която ще страда. Не аз съм тази, която ще съжалява и ще се вайка, а той. Той.....този, който ме нарани. Този който изпусна шанса да ме има. Аз реших, че ще му покажа точно какво е изпуснал. Вдигнах високо главата си и погледнах напред. Вече на гледах сивата земя, гледах хората в очите. Показвах им през какво преминах и как го преодолях. А той....той бе единствения, който бе открил истинското момиче, под всичките тези маски. Не знам дали разбра какво е изпуснал, но знам че отново ме гледа с онзи пламък в очите, с който ме гледаше преди време, но сега този пламък не гори само заради мен и това е най-жалкото. Той винаги ще има място в сърцето ми, защото въпреки всичко което ми причини аз винаги ще го обичам, така тайничко.
{Аз}
