Понякога си мечтая да не отвее ватъра, буквално.Да не носи дни наред, с когато най-накрая спре, да падна и да се озова на някое място далече от тук. Където ще съм само аз и безкрайната пустуш. Далеч от проблемите. Ха! Че то едни проблеми-тийнейджърски, какво да ви кажа, разбирате ме. И да вървя.....Да не спирам да вървя. Накрая да срещна някой, който ще ми помогне. Който ще ми покаже как да се справя с тези проблеми, защото и той е минал през тях и ги преодолял.
И сега, когато гледам веещите се листа се сещам за онова място. И гледам как вятъра отвява някой друг, а аз си стоя все още в тази дупка, с тези тийнейджърски проблеми. И чакам....Все още чакам онзи човек да дойде и да ми помогне. Но той не идва. И тогава разбирам, че той няма да дойде, а аз трябва да отида при него.
{Аз}
