Заведи ме далеч...

Глава 3

-Междудругото аз съм Зейн.-усмихна се момчето.
- Аз съм Мишел, а тя е Райчъл.-усмихнахме се ние.
-Е, оправете си нещата и слезте долу, когато сте готови.-каза той и излезе от стаята.
- Боже мили!-възкликна Рейч веднага след като той излезе.
- Какво?-попитах аз.
- Това момче е невероятно, видя ли как те гледаше? Та той те хареса щом те видя!
- Не забравяй, че имам нещо като приятел...-напомних и аз, но после се усетих, че Стивън нито ми е звънял нито ми е писал...

Оправихме багажа си и слязохме долу. Влязохме в кухнята, където ухаеше на вкусна домашна храна.
-Ммм, на какво мирише?-попита  Рейчъл.
- Пиле с гарнитура от зеленчуци и още неща.-усмихна се Триш с престилка и готварски ръкавици.
- Къде са другите?-попитах.
- Зейн отиде до магазина, а момичетата учат. Ако искате гледайте телевизия е хола.-предложи тя.
- А не искаш ли помощ за нещо?
- Ако нямате проблем може да ми помогнете.-усмихна се тя.

Помогнахме на Триш с вечерята. Зейн се прибра с три торби в покупки и седна при нас в кухнята.

След вечерята Триш си легна, а аз, Рейчъл, Зейн и Уалия останахме в хола и играхме на истина или предизвикателство.
- Мишел, истина или предизвикателство?-попита ме Уалия.
- Предизвикателство.-казах категорично аз, а Зейн ми се засмя. Уалия забеляза това и след малко весело каза:
- Целуни брат ми.
- Моля?-въкликнах аз.
- Хайде де, какво ще загубиш?-погледна ме Рейчъл.
- Много добре знаеш защо.-казах и преззъби.
- О, не.-заби глава тя във възглавницата до нея.
- Аз ще си лягам.-каза Зейн неловко.
- Не, няма докато Мишел не те целуне!-тросна се Уалия.
- Да!-съгласи се Рейчъл.
- Е, ще трабва да ви разочаровам, момичета. Тя не иска.-каза Зейн.-Лека нощ.-добави и излезе от хола.
- Лека.-казахме в един глас. Уалия и Рейчъл изчакаха вратата на стаята му да се затвори и веднага започнаха.
- Какво има? Защо  не го целуна?
- Защото имам нещо като приятел...

Събудих се от алармата на телефона ми. Облякохме се и слязохме долу. Аз облякох това: