Заведи ме далеч...

Глава 4

-С-стивън ти изневерява...-при тези думи сякаш нещо в мен се пречупи.
- К-какво?-попитах с треперещ глас.
- Днес отидох до офиса му за да поговоря с него за нещо...Беше зает със секретарката си и не беше по работа, но за да съм сигурна влязох и да, уверих се. Съжалявам много...
- Аз трябва да затварям...
- Пиши ми после...-беше последното, което чух преди да затворя слушалката. Сълзите не се забавиха и започанаха да се стичат като водопад по лицето ми. Не знаех какво да правя, просто стоях и сякаш мозакът и тялото ми блокираха. Бях на дивана, когато Зейн се върна от тоалетната, реакцията му беше просто да дойде при мен и да ме гушне. Без да задава излишни въпроси, на които така или иначе не бях в кондиция да отговоря. Просто се сгуших в него и вдишах аромата му, който със сигурност щеше да остане за дълго в съзнанието ми.
   Събудих се и все още бях същата позиция, в която последно си спомням. Зейн беше задремал също, размърдах се леко, за да не го събудя. Погледнах телефона си. 7 пропуснти от Стив. Изключих телефона си, когато спящото момче зад мен се разбуди:
  -Колко време сме спали?-попита сънено, разтърквайки лицето си с длани.
  -Около час и нещо.-опитах да се усмихна.
  -Предполагам не е моя работа да питам какво ти е, но по състоянието ти мога да се досетя за едно решение не проблема.-подсмихна се леко и се изправи, хващайки ръцете ми.-Отиваме да се напием довечера!-каза весело.
-Не, няма начин.-казах спокойно и отидох към хладилника.
-Хайде деее!-дойде до отворената врата на хладиника-И двамата имаме нуджа от нещо, което да ни разсее...-почеса се по главата, интересн ми беше той пък от какво толкова има да се разсейва.
-Добре, но викни някои приятели.-казах, отхапвайки една ябълка.
-Дадено.-усмихна се доволно той, целуна ме по бузата и тръгна нагоре по стълбите.

Гледна точка Зейн
Качих се в стаята си и влязох за бърз душ. Не мога да си избия от главата мислите, които ме връхлетяха докато Мишел заспиваше в ръцете ми, все още хлипайки. Почувствах нуждата да и помогна, да и кажа, че съм до нея и да не я пусна докато не видя отново тази прекрасна усмивка на лицето и... Трябва спешно да разкарам тези мисли от главата си, не сме един за друг със сигурност. Проблема е, че до сега съм се влюбвал веднъж-в 6ти клас. Имал съм връзки основани на единствено и само секс, без никаква странична емоция, така ми беше по-лесно. Не мисля, че Мишел ще промени това, каквото и да чувствам в момента може би не е нищо повече от привързаност към приятел. Поне така се надявам...
Излязох от бяната, достатъчно мисли за момичето на долния етаж. Писах на Майк и Зак за довечера, разбира се и двамата са съгласни. Майк ще дойде с приятелката си, което няма да кара Мишел да и е неудобно само в мъжка компания. Часът е 13:00 и реших да отида на тренировка, за да не бездействам до вечерта.
След около 4 часа се прибрах адски изтощен и заспах веднага. Алармата ми би в 19:00, защото трябва да се оправям. Изкъпах се и се облякох с черни дънки и V-образна черна тениска, а отгоре черно дънково яке. Напръсках се с парфюм и отидох да видя до къде е с приготовянето Мишел.