Corrupted Highness - p.j|m.yg Fanfic -

II(p.jm)

  17.11.2008, понеделник

След около половин час чух ръмженето на кола. Тогава станах, бе тихо и спокойно, когато него го нямаше. Майка му отвори врата, вдигна разрошената си коса на опашка и се усмихна.

- Джимин, скоро трябва да започнеш училище, затова ще ти вземем дрехи и учебници!

- Сякаш има много за учене, г-жо Мин.

-Наричай ме "ма... Забравих, извинявай.- кимнах й.- Ето ти стари дрехи и обувки на Юнги. Знам, че са ти малко големи, но много скоро ще имаш свои собствени.

***

През целия път гледах през прозореца, имаше толкова ярки и разнообразни светлини! Сгради с височини надхвърлящи всичко, което някога бях очаквал, и толкова много хора! Бях в нов свят, света богатите. Светът, който винаги съм презирал.

Спряхме пред някаква висока стъклена сграда, по вероятност търговски център. На самият паркинг имаше толкова автомобили, различни по големина и цвят. Някои бяха стари, а до тях стояха нови, лъскави джипове, коли, бусове и прочие. Заради голямата навалица, не намерихме бързо място за паркиране. Не знам точно къде спря Чо , но бе далеч от сградата. Входа не се виждаше ясно

В търговския център бе претъпкано – хора бутащи се, говорещи и бързащи. Всички бяха като някакви пчели в кошер, а това не ми се понрави.

-Хайде, Джимин, има едно магазинче по - надолу откъдето взимам дрехи на Юнги! - хвана ме за ръката и започнахме да се избутваме през тълпата. Не мога да кажа, че тя не бе мила жена. Всеки път сякаш нещо изгаряше тялото ми като чуех името " Юнги", даже ми се повръщаше. Чувството бе отвратително.

- Не, не стават. Колко си малък! - взе някакви дрехи в различни цветове и с картинки, не ме оставяше да избирам какво искам. Отидохме при съблекалните и тя влезе заедно с мен.

- ...Какво правите? Знам и сам как да се обличам.

- Ами мислех, че-

- Моля Ви излезте.- остави дрехите на детското столче в единия ъгъл на съблекалнята и започнах да се събличам.

Имаше много странни дрехи, освен панталоните и блузите имаше някакви тъмносини неща с две закопчалки на рамената. От чисто любопитство ги пробвах но те все се свличаха.

- Не се прави така! Това е гащеризон. – взе дългите... неща закопча ги и се чу "цък" – В сиропиталището не сте ли виждали гащеризони?– поклатих отрицателно глава.