Ледена кралица

5.

Ивон се огледа внимателно в огледалото. Мразеше, когато трябва да се подготвя за репетиции. Все пак тя бе един от най- известните модели в цял свят. Стройно тяло, безбожно дълги крака. Не 'и се налагаше да ходи на фитнес, за да поддържа каквато и да е форма. Въпреки това от време на време поддържаше във форма мозъка си. Нещо, което малко хора подозираха, че има. 

Винаги беше завиждала за таланта и острия ум на Карина. Най- добрата 'и приятелка можеше да омае и най- отвратителния журналист, стига да пожелае. Имаше достатъчно чар, за да сложи някой от противоположния пол в малкия си джоб. Предпочиташе обаче да стои затворена в малкия си кабинет, скрита сред купчина листове. Не я обвиняваше, всеки имаше трудно детство. Ивон не криеше своето. Кръгъл сирак, в момента все още се намираше под опеката на стария си чичо, който я боготвореше. Упорито бе изградила образ на празноглава моделка, която обича шумните купони и свалките за една нощ. В модния бранш се ползваше с уважението на колеги и дизайнери. Малката тайна бе, че обичаше да използва мозъка си. 

  Точно днес реши да извърши това действие, като се облече прекалено консервативно, докато наблюдаваше подготовката за модното ревю в Залцбуг. Тя също щеше да участва. Прелестната Ивон Романов- наследник на стара руска фамилия, един от най- преуспелите модели в света. И вече застаряващ такъв. Преди два месеца беше навършила двадесет и осем и осъзнаваше, че трябва да прекрати кариерата си. За това, когато организаторите на модното събитие я поканиха да участва, заяви, че ще се появи накрая на ревюто с най- пищния техен тоалет. След което, щеше да обяви оттеглянето си. И след няколко месеца щеше да се посвети на едно от любимите си занимания- науката. 

 Ивон взе палтото си от дивана и го облече, като хвърли бърз поглед на книгата на масата. Книгата по химична термодинамика беше старателно оставена, заедно с празната чаша за кафе. Само един човек знаеше за страстта 'и към науката. За щастие, той отдавна не присъстваше в живота 'и. Невероятно високите ботуши се забиха в пода, преди тя да заключи вратата и да тръгне.

***

- Радвам се, че реши да се отбиеш Даниел.- Максимилиан се усмихна на единствения си приятел от детството. 

-Знаеш, че нямам нищо против да идвам в Австрия. Макар че тук е адски студ- чернокосият мъж се засмя.