Луна Валенте е момиче, което не се спира пред нищо, за да постигне целите си и да изпълне мечтите си. Тя цени изключително много приятелството, семейството и връзките си с хората. Току що се премести с родителите си да живее в Аржентина. Тук я очакв...
- Луна, ставай. - каза Моника.- Закъсняваш за училище! Днес е първият ти ден, няма да го пропускаш!
Луна се записа да учи в Black South College, или накратко- Блек. Тя току що пристигна в града, така че все още не познаваше никой. Тя беше уплашена за първия и ден в училище, искаше да направи добро впечатление. Въпреки че не беше от срамежливите, местенето в нов град, ново училище не е толкова лесно. От една страна тя нямаше търпение да намери нови приятелства и да опознае обстановката тук, в Буенос Айрес, но от друга въобще не и се ставаше.
- Само още 5 минути мамо! - каза Луна и заби главата си във възглавницата.
- Повтаряш това от половин час. Вече е 7 и половина, трябва да закусваш! Хайде!
- Ох, добре, след малко идвам!
След 20 минути Луна се беше оправила и слезна долу да закусва.
- Добро утро, Лунита. Как спа? - каза Амбър.
Амбър беше разглезената кръщелница на собственичката на имението- Шарън Бенсън. Тя се ядосваше от факта, че Луна ще живее с тях и не я харесваше още от самото начало.
- Добре, благодаря, че попита!
- Няма защо, хайде, вземи си нещо за ядене и да тръгваме към училище, защото вече закъсняваме!
След около 1 час вече бяха в училището. Луна беше много объркана и разсеяна и си беше забравила програмата у тях.
- Боже, какво ще правя сега? Не знам какво имам, къде да отида.. Кого да попитам? Как може да съм толкова разсеяна, направо не знам.. Едва първият ден е и аз се изложих.
- Докато Луна си мърмореше и се ядосваше, едно момче се блъсна в нея. Учебниците ù паднаха, а тя се загледа право в очите на момчето.
- Извинявай, без да искам те бутнах. Извинявай, наистина не съм искал да става така, много се извинявам..
- Хей, няма проблем, спри да се извиняваш, че ще се изчервя! Между другото приятно ми е, аз съм Луна. Леле, изчервил си се като ягода. -засмя се Луна.- Как се казваш?
- Името ми е Матео. Всъщност, ти си се изчервила като ягода, а не аз. Не съм от хората, които толкова лесно се засрамват, просто ми стана неудобно, че те бутнах.
- Оо да, сигурна съм. - отново се засмя Луна. - Вече ще ти казвам Ягодовото момче. - силно се изсмя Луна.
- Е.. аз ще ти казвам момиче на доставките, защото Амбър ми каза, че си разнасяла поръчки в стария ти град- Канкун. - засмя се Матео.
- Ти познаваш Амбър?
Тогава един от учителите мина точно до тях.
- Господин Балсано, защо не сте в час? А вие може би сте новата ученичка, Луна Валенте. Приятно ми е да се запознаем, но сега отивайте веднага в час! Сега имате Химия.
- Ела, Лунита. Ще ти покажа къде сме. - погледна я Матео.
- Идвам, Ягодово момче. - отвърна му Луна.
След около 20 минути те бяха в час и Луна едва задържаше очите си отворени.. Толкова ù беше скучно, че правеше всичко възможно да не заспи. Тогава неочаквано до нея падна едно листче. Тя го отвори и видя вътре телефонен номер, някакъв адрес и час. Момичето погледна първо към Матео, който също я гледаше и ù се усмихваше. Тя също му се усмихна, зарадва се много и наведе главата си, защото я хвана срам. Матео се засмя, но разбра, че между тях може и да се получи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/SoyLunaBulgariaFanPage/
