Луна Валенте е момиче, което не се спира пред нищо, за да постигне целите си и да изпълне мечтите си. Тя цени изключително много приятелството, семейството и връзките си с хората. Току що се премести с родителите си да живее в Аржентина. Тук я очакв...
- Луна! Ти дойде! Защо се забави толкова? Не искаше ли да излезеш с мен?
- Не, Матео! Моля те, не си мисли така! Малко съм разсеяна и се запилях с Нина в парка, затова закъснях. Нали не се сърдиш?
- Няма проблем. Аз просто.. помислих си, че не искаш да излезеш с мен. Затова те попитах, извинявай. Както и да е.. прекрасна си!
- Много ти благодаря, ягодово момче. Отново си се изчервил, както първия път когато се видяхме. – засмя се Луна- И ти си много хубав. О, колко красив букет! За мен ли е?
- Не, за момичето на доставките е. – каза Матео и двамата се засмяха.
След това те седнаха на масата, говориха си и се опознаваха. Луна много се радваше, че се е запознала с момче като Матео. Той беше много мил и добър, точно както го описа Нина.
- Е, момиче на доставките, искаш ли да покараме малко кънки? Няма смисъл цяла вечер да седим на масата..
- Разбира се, че искам! Да вървим!
Те си взеха кънки и отидоха на пързалката. Пързаляха се цял час, без да осъзнаят, че е минало толкова много време. Но накрая и Луна, и Матео се бяха изморили. Те седнаха на столовете до пързалката и гледаха другите кънкьори.
- Много си добра, кънкьорке!
- Теб също си те бива, отворко!
- Е, като краля на пързалката, няма как да не съм добър.
- Оу, господин самочувствие започна да се хвали отново. – засмя се Луна.
- Е, казвам всичко това с причина. Наистина съм страхотен, дори по-добър от теб.
- Продължавай да се възхваляваш, когато слезеш на земята ми кажи. – отново се засмя Луна.
- Аз съм си на Земята, просто ти си на Луната. – Матео също започна да се смее.
Двамата много се забавляваха заедно, но вече започна да става късно. Говореха си още 15 минути, докато телефона на Луна не звънна.
- Луна, прибирай се! Вече е късно, с кого се размотаваш толкова време навън? Прибирай се, че с баща ти сме притеснени, а и имаме изненада, която искаме да ти покажем! Прибирай се колкото можеш по бързо!
- Каква е изненадата, мамо?
- Прибери се и ще разбереш!
- Добре, идвам веднага. До скоро, мамо!
Матео разбра, че Луна ще си тръгва, затова я прегърна. Каза и:
- Е, кънкьорке, дойде време да си тръгваме.
- Да.. Ще се радвам някой път пак да излезем!
- Чакай, ние още не се разделяме! Ще те изпратя, вече е 21:30 часа, не мога да те оставя да се прибереш сама.
- Добре, хайде, да вървим.
Те вървяха около 20 минути, когато стигнаха до къщата на госпожа Бенсън. Тогава Матео и каза:
- Прекарах си страхотно, кънкьорке. Надявам се и ти да се чувстваш така.
- Да, Матео, беше супер. Е, ще се видим утре в Блек!
Тъкмо преди Луна да си тръгне, Матео и хвана ръката. Те се приближиха, прегърнаха се и.. Матео я целуна.
- Да, ще се видим утре. – каза той и си тръгна.
Луна не можеше да повярва, че току що се бе целунала с Матео Балсано! Тя пърхаше от щастие, докато не чу много познат глас да я вика..
- ИЗНЕНАДА! Луна, изместих се да живея тук. Вече няма да си съвсем сама в този град.
Беше Симон.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
