Два различни свята

Неочакваният гост

- Здравей, Луна! Преместих се да живея тук- в Буенос Айрес. Не исках да съм далеч от теб. Много ми липсваше и реших да се преместя тук. Да се запозная с нови хора, а и да съм заедно с теб.

- Симон! Много се радвам, че се измести да живееш тук! Ти също много ми липсваше, приятелю! - каза Луна и се хвърли на врата му.

- Дъще, говорих с госпожа Шарън. Симон ще остане тук за няколко дни, докато си намери къде да живее. Говорихме и с госпожа Амбър, тя беше доволна. Даже мисля, че те хареса много, Симон. - каза майката на Луна и намигна.

- Ох мамо, ама че си и ти. Симон дойде, а ти веднага го засрамваш. - каза Луна.

Всички влезнаха вътре, вечеряха и Луна се качи в стаята си. Помисли си за целия ден, който беше преживяла. Толкова неща се бяха случили- събра се с Матео, Симон се върна.. Тогава се сети, че не знае как да каже на Симон, че вече си е има гадже.. Тя си легна леко притеснена, но веднага заспа.

На другия ден, Луна стана на закуска. Тя вече беше облякла униформата си за Блек и бързаше..

- Луна, седни поне да закусваш! За къде си се разбързала? Госпожица Амбър още не е станала дори. - каза майката на Луна.

- Какво? Аз мислех, че закъснявам. Боже, колко съм разсеяна..

- Не, не си.. Седни да закусваш, Луна, после може да ме разведеш малко из града. И без това имаш още 2 часа докато започнете училище.. - каза Симон.

- Да, Симон, ще те разведа с удоволствие! Хайде, яж по-бързо и ще отидем в Jam & Roller. Там ще те запозная с много готини хора. 

След закуска, Луна заведе Симон в Jam & Roller. Тя беше изненадана, че вътре беше почти препълнено.. Почти всички от Блек бяха там. Включително и Матео.

- Здрасти, кънкьорке. Ще ме запознаеш ли с новия ти приятел? 

- Здрасти, аз съм Симон. Приятел съм на Луна от Канкун, вчера се изместих да живея тук.

- Аз съм Матео. Приятно ми е.

Двамата се запознаха, а Луна се притесни да не би Матео да се издаде пред Симон..

- Матео, може ли да дойдеш за малко с мен, да поговорим на саме? - каза Луна.

- Да, разбира се. 

Отдалечиха се възможно най-много от масата, на която бяха седнали и тогава Луна му каза:

- Матео, моля те, не казвай на Симон за това, което се случи между нас. Не искам да разбира по този начин, искам аз да му кажа. Много добри приятели сме и ще се засегне, ако го разбере от друг.

- Добре, няма проблем. Между другото, изглежда добро момче. Може да станем добри приятели.

- Да, такъв е. Е хайде, да не го оставяме сам, да отидем при него.

Когато се върнаха на масата, видяха Симон. Той си говореше с русо момиче.. Смееха се на нещо.. Изглеждаха си доста близки.. Когато момичето се обърна, за изненада и на Луна, и на Матео, видяха, че това момиче всъщност беше Амбър.