Bar "Aftertaste"

6. "Оо, утро ли е или на мен ми причерня?"

Дестини

За първи си виках такси сама. Пътувала съм само с автобус или мама ме е карала. Да, бях доста разглезена. Но не от типа богато разглезена, а просто не ми се е налагало да върша нищо. Единственото, което съм правила, е да си изпера бельото. За фурната и пералнята са твърде много схеми.

Таксито дойде изненадващо бързо. Още не бях готова психически. Какво се предполагаше да кажа? Да поздравя шофьора? Или първо да кажа къде трябва да отидем?

- Добро утро! - рекох вежливо аз. Тогава се усетих какво казах, но беше вече късно.

- Оо, утро ли е или на мен ми причерня? - попита саркастично той.

Аз избухнах в смях. Понечих да вляза в таксито и успях да ударя всичките си крайници, включително и главата.

- За къде си се издокарала така, сладурано? - ухили се той, при което видях, че няма зъб. А тъкмо бях започнала да го харесвам...

- Закарайте ме до Бар "Aftertaste".

- Ооо, разбирам...

Изгледах го презрително и се отпуснах на седалката, поемайки дъх. Къде отивах? На майната си... Въпреки че се противях, тайно исках отново да зърна Ейдриън. Знаех, че няма да ми обърне внимание, но да го гледам беше храна за очите ми.
И докато се усетих, стигнахме.

- Тук си, мацка.

Платих на този мерзавец и отвърнах:

- Vete a la mierda!*

- Мерси - усмихна се той, мислейки, че му правя комплимент.

Това ми повиши настроението. Видях как Америка и Фейт ми махаха и тръгнах към тях. Започнаха да говорят развълнувано една през друга, но аз не ги слушах. След което минахме успешно през охраната и се озовахме в другия свят. Честно казано, ако не бяха пилоните, обстановката ми харесваше. Всичко беше в любимия ми цвят - лилаво. Тиха музика ехтеше, подготвяйки ни за предстоящото. Бяхме принудени да седнем в края на третия ред близо до стаичката на стриптизьорите. Не знам как не беше заето.

Едва бях дошла и пикочният ми мехур ми напомни за съществуването си. Мамка му, мразех да ходя до тоалетната с рокля!