Bar "Aftertaste"

11. "А аз - аз бях the duff"

Дестини

Минаха няколко дена, откакто не сме посещавали бара, и чак сега осъзнавах колко скучно ми е било преди. Единственото, което правех вечерите беше да ям като прасе, да гледам страшни филми, от които не можех да заспя, или да чета. Сега не правех нищо по-различно. И умирах от скука. Не можех да повярвам, че въпреки всичко ми се ходеше до стриптийз бара. Но нямаше да се поддам на изкушението.

Реших да звънна на Фейт и да я разпитам какво става с новата й работа. Не се бяхме чували и виждали, откакто с Мер престанахме да ходим в бар "Aftertaste". Набрах я и тя вдигна в момента, който щях вече да затворя.  

- Да? - изпуфтя Фейт. На фон чувах странни звуци като тежко дишане  и скърцане на легло. 

- Ъъ... удобно ли е?

Сега пък се чу кискане и нечие ръмжене.

- Разбира се, Дестини, проблем ли има? - успокои се Фейт, но след това пак започна да се смее. Този път към нея се присъедини и мъжки смях. 

Почувствах се странно самотна и реших да ги оставя. Не беше времето да занимавам Фейт с проблемите си. Обяснях й, че ми е изникнало нещо спешно и затворих.

Плъзнах пръст по екрана, за да разгледам списъка си с абонати, който никак не беше дълъг, и се спрях на Америка. Не вдигна. 

Днес определено не ми беше ден. Училището ме изцеждаше и се чувствах отпаднала и... сама. Приятелките ми водеха активен начин на живот, правеха секс, пиеха, а аз - аз бях the duff. 

Изхлузих се от леглото си и се погледнах в огледалото - рошава руса коса, очи с цвят на блато, торбички под тях, суха кожа, отпуснато тяло. Изглеждах  покъртително. Ето защо Ейдриън беше пренебрежителен към мен. Вероятно нямаше да си хвана гадже до пенсия. Или щяхме да се запознаем в пенсионерския клуб. 

Навлякох суитшърт над тениската си, защото, въпреки че беше лято, тази нощ беше студено. Казах на родителите си, че отивам да си взема нещо за ядене и излязох в тъмната влажна нощ. Сложих си слушалките от айпода в ушите и си пуснах песните от плейлиста. 

Оставих краката да ме водят и след няколко пресечки стана ясно, че отивах към плажа. По пътя си видях едно котенце, което започна да върви редом с мен и да се умилква в краката ми. Тъкмо пресичахме една улица и аз се навеждах да го погаля и да го взема в ръце, когато шум от мотор ми изкара ангелите. Обърнах се уплашено, но единственото което можех да видя беше фара, който светеше в очите ми, и ми пречеше да гледам. В този момент осъзнах, че ще умра. Моторът беше опасно близко и просто беше невъзможно да спре за толкова кратко време, а аз бях стъписана от шока и единственото, което ми хрумна да правя, беше да избутам котенцето далеч от мен. Затворих очи и зачаках съдбата си.