(Гледна точка на баба та)
Вече 12 години моята внучка я няма.Още не съм забравила за прекараната седмица с нея.Какво ли е станало с нея?Жива ли е?Добре ли е?Тези въпроси се въртяха в главата ми ежедневно.Днес е денят който тя трябваше да има рожден ден.Шейла се прибра пияна както винаги с един от мъжете който ,,обича".Къде ми е грешката с нея?Аз не отгледах такъв Човек.Срам ме е че ми е дъщеря.Тя дори не се сети за Бея,през тези години.Явно грешах като мислих че нейния майкчински инстинкт ще се появи.Случи се нещо гадно,а ме е страх да и кажа...
Преди една седмица осетих болка в гърдите.Когато отидох на лекар за поредния преглед,лекарят прегледа изследванията няколко пъти.Това ме накара да разбера че нещо не беше на ред.Дойде една жена,носейки в ръката си чаша вода.Подаде ми я.Попита ме дали имам близски и къде са те.Разказах и за дъщеря ми,но не казах нищо за Бея.Тогава влезе и друг доктор,доктор Марияно Домингез.Това определено е най-добрият доктор.Той ме погледна със сълзи на учите,хвана ръката ми и ми подаде резултата от изследванията.Не знаех какво се случва,когато той изведнъж започва да ми обеснява че Умирам и че ми остават 3 месеца Живот.
Сега как да кажа на Шейла?Искам да прекарам устатака от времето с моята внучка.Тя е толкова малка,а е приживяла толкова неща.Днес има рожден ден,а не мога да я прегърна и целуна.Решена съм,ще кажа на Щейла.Време е да порасне.Тя знае че все някога трябваше да се случи това но не знае че е точно днес.Оставям внучка си и дъщеря си сами на този свят.Утре когато изтрезнее,ще седнеш и ще говорим като големи хора.Дано да изпълни последното ми желание...
