През юни 1972г. в болницата Cedar Senai постъпва жена, облечена в бяла рокля, опръскана с кръв. Външният и вид изненадва лекарите ,но другите две неща сразяват персонала в болницата. Първото е, че тази жена не е точно човек, по-скоро прилича на манекен, но организмът и функционира и изглежда като на човек. Лицето и обаче е бяло и гладко като пластмаса, без вежди и с много грим. От момента в ,който влиза в болницата е подготвена за операционна, жената е напълно спокойно ,не изразява никакви емоции и не се движи. Все пак лекарите решават, че е най-добре да я вържат за всеки случай. Тя отново не протестира, не отговаря на никакви въпроси и не реагира на нищо, а повечето служители в болницата се чустват неудобно около нея и немогат да я погледнат в лицето. В момента, в който анестизиологът се опитва да и бие с пойка обаче, тя започва да буйства. Две сестри трябва да я държат, но жената се оказва силна и успява да се надигне. Очите и изведнъж поглеждат право доктора и прави нещо необичайно-усмихва се. Една от сестрите започва да пищи и бяга от стаята. В устата на жената няма нормални зъби, а остри шипове.Лекарят едва оспява да промълви"Какво по дяволите, си ти?"Пациентката се доближава до лекаря, продължавайки да се усмихва. Стъпките на охраната се чустват ясно жената се изправя на леглото, късайки плата, с който е вързана, а лицето и се доближава опасно до лекаря. Тя прошепва:
"Аз .....съм.....бог".
Лекарят изпада в шок а жената изчезва. Никой повече не я вижда.
