Pleasure ∞ h.s

Second ~ Test

-Това е направо покъртително.-оплака се за десети шибан пореднен път Хари.-Никога няма да се покажа в тези дрехи.

Седми поред тоаелет бива грубо отхвърлен от тази превзета примадона пред мен. Каквото и да му покажа все не му харесваше. Вече бях на прага да изригна в пламъци от нерви. Трябваше да бъде готов след десет минути, а Хари само си ровеше в телефона и оплюваше. Ако продължаваше така и той, и аз щяхме да загубим работата си. Но за него не беше никакъв проблем.

-Щом не харесваш дрехите, защо изобщо стана модел за тази марка?-попитах, отказала се съвсем да му избирам дрехи.

-Нямам против дрехите, но комбинациите ти са ужасни и избираш само грозни дрехи. Как си успяла да се задържиш тук цяла година?-острите му думи скъсаха и последния ми, клет нерв.

Ченето ми падна. Как си позволяваше да ми говори така? Това, че той не разбираше и грам от мода не бе мой проблем! Няма право да бъде толкова груб. И всички обичат този надменен идиот?

-Знаеш ли какво? Писна ми! Оправяй се сам като разбираш толкова..-троснато обявих, хвърляйки дрехите в ръката ми към захвърлената купчина до мен.

-Най-накрая да го кажеш.-озъби ми се и най-нахално ме избута с рамо, за да огледа гардероба.

Шокирах се от поведението му. Къде е милият, дружелюбен джентълмен Хари Стайлс, за когото всички разправят?

Смутено и ядосано напуснах стаята, без да ме интересува, че ще си навлека проблеми. Имах нужда да се успокоя.. Не харесвах тази моя черта - избухвах страшно лесно. Лесно бе човек да ме изкара извън релси, а Харолд сякаш бе роден за това. Той беше най-невъзможното момче, с което съм работила, а съм прекарала с него само има-няма час.

След като излязох на терасата, която за мое щастие бе празна, извадих кутията си с цигари и запалих бързо една. Не бях зависима от пушенето, можех да спра по всяко време, но понякога просто не се въздържах.

Облегнах се на преградата, която ми бе до половината и се загледах в града. Терасата ми бе най-любимото място тук. Гледката е изумителна, а и много рядко идваха дразнещи хора тук.

-Хей,-обърнах се и забелязах Кара.-Какво правиш тук?

-Пуша.-посочих очевидното, връщайки обратно поглед напред.

-Дай една.-тя дойде до мен и извадих още една и за нея.-Но сериозно, всички адски ти завиждаме. Да обличаш Хари Стайлс.. Истинска мечта.