Глава:1

530 44 6
                                    

Телефонът ми звънна с досадния рингтон, който се канех от седмица да го сменям. Надигнах си главата и взех телефона. Шефът ми. Ужас.

-Да?-попитах.

-Ния, ти ли си?

-Да. Кажете какво има?

-Обаждам ти се, за да ти кажа, че те уволнявам.

-Моля?! Защо ме уволнявате?

- В последно време не си си вършила работата както трябва...

- Откъде знаете, че не съм си вършила работата. Та вие не бяхте там.- прекъснах го аз.

-Ако обичаш не ме прекъсвай. Твоята колежка ми предаде, че си била разсеяна, не си си вършила работата, а и си обиждала клиентите. След два дни ела да прекратим договора ти!

-Никога не бих го направила, а и...- още преди да довърша шефът ми затвори.

,,Поне можеше да ми го кажеш лично, а не по телефона,,- помислих си.

Сега няма да имам пари да си платя наема. Живея в грамаден имот, чийто наем трябва да плащам. Чудите се защо?
Цялата фамилия живеехме в този имот. От мен и родителите ми до бабите братовчедите и лелите. Но след като майка ми почина всички си тръгнаха и обвиниха баща ми за смъртта на майка ми.

Той се изнесе, защото искаше ,,да се оправям сама" - клиширано оправдание. Имало е някакъв дълг към човека, който държи имота и баща ми не го е платил. Съответно сега аз трябва да го плащам.

Боже дори съм заспала на кухненския плот. Котката ми дойде и се сгуши в мен. Наскоро си я взех. Беше на 4 месеца. Сивичка. Любимия ми цвят.

Отидох в хола и включих телевизора. Абсолютно нищо интересно не даваха. Стана ми супер скучно и се загледах в тавана. Както си гледах усетих как някой беше седнал в скута ми. Беше котето. Все още не знаех какво име да му измисля. Отместих го от мен и го оставих на дивана. Качих се горе в стаята ми. Реших да си взема душ. Съблякох си дрехите и ги сложих в коша за пране. Влязох в банята и си пуснах душа.

****

Реших вече да излизам, защото много се застоях. Увих си кърпата около тялото ми и излязох. Отидох си в стаята. Извадих си черни прилепнали скъсани дънки, бяла блуза и някакво бельо. Облякох ги и слязох долу.

Беше вече 18 часа. Реших да нахраня котката, защото иначе щеше буквално да се катери по краката ми и да ми пречи да си върша работата. Сипах ѝ храната и ѝ смених водата.Отново ми стана скучно и отново реших да включа телевизора. Даваха Гъмбол- любимото ми детско.

Да живееш с EXO?Où les histoires vivent. Découvrez maintenant