един месец и половина по-късно
Утре започваме училище. Не мога да повярвам, че лятото мина и съм отново на училище. Беше страхотно. Помирих се с Наш, прочетох мнооого книги, направих страхотни миксове и имах най-страхотният рожден ден, който съм имала.Трябва да отида да си купа листа, за да има на какво да записвам, какво казват учителите.
- Хора трябва да ходим, за да си вземем неща за училище- казах аз на Наш и Анна, които седяха на дивана.
- Оффф защо са ти нали си последна година. Учителите няма да са толкова стриктни.-каза Наш и изглеждаше отекчен.
- Да учителите в училище няма да са толкова стриктни, но учителите, които ще ми изнасят специалните уроци, за които съм ги помолила и тези на курсовете по математика ще са много стриктни. Сигурна съм. А и не всички мислят да си почиват една година и тогава да отидат в университет, както някой пред мен. Ако никой не иска да дойде с мен ще си отида сама.-казах аз и се отправих към вратата.
- Приятно изкарване в книжарниците –провикна се Наш
- Сори Ния, но трябва да реша какво да запиша тази година, а си нямам и най-бегла идея.-каза Анна и пак се зарови в лаптопа си.
Аз излязох и беше много топло, нормално края на Август е. Разходих се до мола и влязох в книжарницата. Купих си тетрадка, на която листата вече й бяха перфорирани и можех веднага да си ги слагам по папките. Тези папки ги използвам от три години и сменям листата. След това пообиколих малко и си харесах някои неща като скицник, флашка, моливи и химикали. После се прибрах и тези мързеливци не бяха помръднали, откакто съм излязла.
- Окей ще си направите ли труда да поръчате пица или и това няма да направите.-казах аз и им се нацупих.
- Офффф окей –каза Анна
- Каква искате ?–попита Анна – Ще поръчам онлайн
- За мен карбонара. Ще бъда горе. Кажете ми ако има нещо.-казах аз и се качих в моята стая.
- Доообре .
Качих се горе, седнах на лаптопа и гледах един филм, не беше много интересен, но не се сещах за някой друг, който може да гледам и да е по-интересен.
- Нияяяя слез долу търсят те –извика Анна
- Кой е ?
- Не знам каза, че те търси.-каза Анна. Аз слязох, но не виждах кой ме чака, защото вратата ми пречеше.
- О боже мой не мога да повярвам, че си тук.
- Г.Т. Наш
Някой почука на вратата. Анна стана да отвори и изведнъж на лицето й грейна усмивка.
- Нияяяя слез долу търсят те –извика Анна
- Кой е ? –извика на свой ред Ния. Тези няма ли да спрат да крещят.
- Не знам каза, че те търси.-каза Анна. Ния слезе, но нямаше такава реакция като Анна. Поне не в началото.
- О боже мой не мога да повярвам, че си тук. Алеееекс. Толкова ми липсваше идиот такъв как е в Италия. - развика се Ния и прегърна човека, който не се виждаше, заради вратата. - Хайде влез не стой на прага като пътен знак. - каза тя и задърпа госта ни в къщата. Пред мен се откри едно малко по-високо от Ния момче с пиърсинг на устната, татуировка на ръката и с ярко червена коса.
- Толкова ми липсваше –каза Ния и го прегърна и май се разплака.
- Хайде успокой се. Знам, че не сме се виждали от отдавна, но няма смисъл сега да ревеш и да разваляш грима си.-каза момчето и се усмихна. Защо ния реагира така на някакво момче, което изглежда по този начин.
Хей хора, реших да вкарам още един герой. А ако се чудите, защо не е обикновеният блондин със сини очи и прекрасно лице, това е защото ми писна по всички изтории(включително и моята)момчетата да са толкова еднообразни. е реших да вкарам този червенокос младеж, който малко да махне баналността.И така.................... ХОРА НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ТАЗИ БОЗА ИМА 16 000 ПРОЧИТА. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ. БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ. Днес като видях това направо се разкрещях и заскачах от радост. Много ви благодаря за подкрепата. ОБИЧАМ ВИИИ
YOU ARE READING
The Brother of My "Sister"
RomanceТова е историята за Ния, която се мести да живее при най-добрата си приятелка Анни. И точно в този момент се нанася и братът на Анни неусоимият Наш. Той винагие бил разбивач на сърца и никога не се е влюбвал в някой наистина. Но може ли едно обикнов...
