Love Stories

Сбогом

Роузи излезе от сградата запъхтяна. Навън валеше, беше един от най-студените дни от годината, а тя дори и яке не носеше, тъй че беше лесно да се разболее. Но на нея не й и беше до това. В този момент тя изпитваше смесени чувства - болка, ярост, тъга. Искаше колкото се може по-бързо да се махне от този град и най-накрая да се прибере у дома в безопасност. Място, където никой не можеше да я нарани.
По лицето й се стичаха капки не само от дъжда. Подпухналите й бузи и носле казваха много за състоянието й. Чу някой отзад да я вика, ала тя забърза с ускорена крачка. Безуспешно. Дръпна я за ръката и я обърна към себе си. Роузи гледаше към локвата, в която бе стъпила, но все пак знаеше кой я беше последвал.
- Отговори ми, - заяви Зак с треперещ глас - обичаш ли ме?
Роузи продължаваше да гледа към земята. Опитваше се да се разсее с обувките си.
- Разбира се, нали си ми приятел. Та аз обичам всичките си приятели.
- Много добре знаеш, че нямам това предвид. Обичаш ли ме повече от приятел? - Появи се нотка ярост.
- Имаш си гадже. Не е нормално да те обичам по този начин.
- Това не е отговор. Обичаш ли ме, Роузи?! - Извика Зак през сълзи.
Тя най-накрая вдигна глава към прекрасните му, бездънни очи. Лицето й бе в тъмен нюанс на червеното и Зак отстъпи една крачка назад изплашено.
- Да, Зак, обичам те! Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам! Но ти няма как да знаеш, защото си толкова заслепен от привлекателните момичета, с които аз дори не мога да се меря. Защото ти мислиш само за себе си. Защото ти дори и за момент не помисли как се чувствам, винаги важният беше ти! Аз поставих твоите чувства пред своите и направих всичко възможно, за да бъдеш щастлив.
Гласът й бе пресипнал. Направи кратка пауза, за да преглътне и да се опита да се успокои.
- Ти всяка секунда си в съзнанието ми. Не изминава и час без да мисля за теб. Ти ми даде толкова много чувства, колкото никой друг не би ми дал. Не всички бяха хубави, но се случват такива неща в живота на всекиго, нали? Или аз съм единствената луда, която е правила подобни глупости?!
- Права си - гласът на Зак бе тих, но не достатъчно, така че тя да не можеше да го чуе. - Аз съм един голям егоист, който се държи с момичетата като задник...
- О, Зак, знаеш, че нямах това предвид. Това беше просто моментната ми ярост, знаеш, че не мисля тези неща...
- Не, аз не съм съркастичен - не я остави да довърши. - няма нужда да лъжеш. И двамата знаем, че аз съм една ужасна личност, която трябва да се промени към по-добро. Но промяната не е лесна и бърза, така че най-добре ще е да се откажеш от мен. Ти, Роузи, си най-добрата приятелка, която някога съм имал! Ти си твърде добра за мен и аз не те заслужавам! Ти си твърде добра за всекиго! Но ти обещавам, че някой ден ще намериш перфектното момче...
Зак се приближи към Роузи и я прегърна. Наведе се към ухото й и прошепна:
- ...а аз до края на живота си ще съжалявам, че това няма да съм аз.