Sexy Death3

1 глава"Забравих тъмнината"

Излязох. Излядох от тъмнината.  Преродих се. Преродих се в нещо ново. Нещо красиво. Забравих грозното минало.

Съдбата ми показа пътя. Аз можех само да го последвам. Нямаше връщане назад. Това бе една уличка. Предстоеше тепърва да извъря пътя. Съдбата. Да, тя ми каза така. Аз само я слушах. Аз бях една марионетка, задвижвана от онзи...онзи в небето, неспособна сама да движа конците на живота си.

Отделих се от прегръдката на Джънгкук и го погледнах. Сега осъзнах колко е красив. Заешката му усмивка изгря на идеалното му лице. Устните му бяха тънки, а кафявите му очите бяха леко дръпнати, но това не го правеше по-малко привлекателен. Черния му бретон се спускаше по челото му, когато той го зализваше настрани. Бялото му лице грееше, озарявайки съзнанието ми.

-Коте-хвана брадичката ми, за да го погледна.
-Да?-погледнах го.
-Много си красива!-усмихна ми се с красивата си заешка усмивка.

Извъртях очи и Кук се наведе да ме целуне. Сля устните ни в красива и нежна целувка. Можех да усетя вкуса на езика му. Дъхът му ухаеше на лимон и мента. Усмихнах се в целувката.

-Какво има, котенце?-приклекна, за да е на нивото на очите ми.
-Този свят е идеален-казах.
-Винаги е бил и ще бъде.

Отново го прегърнах. Беше кратка прегръдка.

-Какво ще правим?-започна да целува врата ми.
-А не!-отдръпнах се от него и сложих ръката си помежду ни.-Без секс, стига ти толкова за днес!

Той се нацупи на думите ми, а аз се засмях.

-Какво друго?-погледна ме лекичко.
-Без филми или откачени игри на истина или предизвикателство!-казах.
-Какво тогава?
-Де да знам-повдигнах рамене.
-Да отидем на концерт, театър или нещо подобно?
-Ъ, мразя театри!-поклатих глава.
-Тогава концерт.
-Откъде ще го намерим този концерт?-започвах да се нервя.
-Ти не се тревожи за това коте, аз ще се оправя. Кажи сега, имаш ли предпочитания каква група или изпълнител да пее?
-Ами не-свих рамене.
-Добре скъпа, аз ще изляза!-целуна ме по челото и излезе.

Аз легнах на леглото и се загледах в тавана. Джема беше окачила висящи звездички, които се раздрънкваха потропаш ли по стената до леглото.

Обърнах се към другата страна на стаята. Там, над леглото на Джема, бяха залепени за тавана пластмасови звездички, светещи в тъмното.

Преместих се на отсрещното легло.

Загледах се в звездите. Те палеха в мен онази забравена искрица нежност. Показваха ми част от спомена за миналото. Част от това, което бях.

Аз и Квинт. За това ми напомняха те. Те бяха нашето нещо. Нещото, което като погледнем ще си спомним хубавите мигове и скъпата ни любов.

Но моята любов затихна. Вече не беше буйно море от емоции и чувства. Когато срещнах Джънгкук любовта ми към Квинт се превърна в малка локвичка надежда...сега бе просто капка. Капка спомен, напомнящ ми за хубавите мигове, спомен за пролятите сълзи, спомен за един блян.

Можех да определя онзи живот като един сън. Сънувах го дълго, но сега се събудих. И остана само споменът за него.

Телефонът ми извибрира. Получено съобщение. Отидох и проверих телефона си. Джънгкук.

Любов, намерих концерт на някаква чуждестранна група. Точно за довечера е. Ще те взема до 2 часа.

Усмихнах се. Това беше новият живот. Аз бях марионетка. Трябваше да изиграя ролята си. Целият живот всъщност бе един филм. Е...нека филмът започне.

А/Б
Хеййй! Ето я и новата книга от трилогията.

Стана къса, но това все пак е първа глава.

Ще се радвам да чуя мненията ви!

Лек ден!