Стоях смазана, дърщата хвърчащия лист хартия, от въпроса на Квинт. Но още по-болно ме караше да се чувствам отговора. Моят собствен отговор.Изглежда все още ми е трудно да преглътна стоящия пред мен, залък минало, който не спира да се мярка наоколо като призрак на погребан мъченик от любовта.
Чу се шум от открехването на вратата и аз се обърнах в очакване да видя моя скъп любим, така мил да крие емоциите си пред мен, но не и пред парче хартия.
Джънгкук премина през прага на врата, широко усмихнат, но лъчезарната му усмивка леко изгасна при присъствието на Квинт.
-Тук съм!-дойде и ме целуна по бузата.
-А не, отвън си!-изсумтях, прикривайки листа зад гърба си.Кук се намръщи и ме обърна с лице към него, хващайки бузите ми между дланите си.
-Какво има, любов?-меките му устни докоснаха носа ми.
Чувствах се прекалено объркана и убидена от факта, че Джънгкук е решил да сподели чувствата си към мен на някогашно парче дърво отколкото на мен самата. В други обстоятелства бих се засмяла и бих го обгърнала в прегръдката си, радвайки се на милия му жест.
Показах листа хартия и го развях пред лицето му.
-Това?
-Да. Това-скпъстих ръце, пускайки едно остро изражение.
-Биа, откъде взе това?-тонът му беше груб.Иска ми сметка защо държа това в ръцете си?
-Падна след теб, когато излезе-нацупих устни.
-Биа, моля те, върни ми го.
-Кой е той?-прехапах устни нетърпеливо.
-Кой?-направи се на ударен.
-Мъжът.Джънгкук затвори очи за няколко секунди, притисна устните си в права линия и сведе очи към мен.
-Откъде да знам?-повдигна рамене.
Обърнах се. Квинт, Джимин и Шуга бяха впили очи в нас.
-Куки, кажи ми!-троснах се.
Джънгкук отпусна скованото си лице и се засмя.
-Коте мое, какво си помисли?-придърпа ме усмихнат към себе си.
Но щастието, което се стараеше да излъчва като че ли не беше истинско. Как изведнъж от твърд стана така мек и весел?
-Извадих този ръкопис от един любовен роман, защото много ми хареса!Това е-целуна ме по устните.
-Но...
-Какво но, Биа?Нима си помисли, че това съм го писал аз?-повдигна вижда.
YOU ARE READING
Sexy Death3
RomanceКЛИШЕ "по лична преценка" ТАЗИ КНИГА Е КЛИШЕ И Е ПИСАНА НЕОСОБЕНО ОРИГИНАЛНО, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ ГРЪБ. Момиче, преминало тъмнината. Момиче, излязло от сенките на миналото. Момиче, осветено от лъча. Онзи лъч, каращ я да забрави тъмното и да погледне све...