Fall in love with psycho || VMIN ||

Началото

Гледна точка на Ви

Охраната ме беше заобиколила, двама от тях ме държаха, имах белезници на ръцете. Как се случи това? Не съм виновен, нищо не съм направил! Сградата пред, която стояхме бе огромна, беше розова. Защо по дяволите бе розова? Изминахме разстоянието от външната врата до входната. Входната врата беше толкова стара, че имам чувството, че ако я докоснем тя ще се разпадне. Един от охранителите хвана бравата на вратата, завъртя я и я отвори. Издаде толкова гаден цъгъркащ звук, всичко в стомаха ми се обърна от звука. Огледах се наоколо, имаше два прозореца, от които влизаше лека светлина. Мамка му, шибаните прозорци бяха с решетки. Няма измъкване от тук. Чух стъпки..но на кого бяха? Всички наоколо стояха в тъмнината и тънеше такава тишина, че можех да чуя как някой на горния етаж се задоволява. Какво, за Бога, беше това място? Стъпките се приближаваха. Най-накрая видях кой ги издаваше. Беше висок, но не повече от мен, тялото му бе добре оформено..а откъде знам това ли? Беше само по палто и някакви дънки, който толкова добре оформяха бедрата му.
- Този ли е новото ни попълнение? - попита приближавайки се все повече и повече към мен.
- Попълнение? За предмет ли ме имаш? Доколкото видях сутринта в огледалото съм човешко същество! - озъбих му се насреща, а в отговор получих ритник в крака. Паднах на земята от болка, що за крака има? Клекна...надвеси се над мен.. Недей! Махни се! Не ме приближавай! Надвеси се над мен и хвана бръдичката ми.. Толкова силно я хвана, че изпука и изкимтях от болка
- Слушай малкия.. Тук аз командвам и посмееш ли да прекратиш спокойствието, което съм създал и, ако не ми се подчиняваш.. Ще ти се случи нещо, което никога няма да забравиш! - имаше нещо в погледа му, нещо страшно..но и нещо, което ме привличаше. В какво се бях забъркал?