Fall in love with psycho || VMIN ||

Закъснях

Два месеца по-рано. Гледна точка на Ви

- Ставай вече! - дръпнах завесите на прозореца и светлината се разпостря из цялата стая - Колко още мислиш да спиш? Хосок! Казах ти да ставаш! Оффф, не се прави, че не ме чуваш! - отидох до леглото и седнах на него - Как може някой да е толкова красив? А, не той трябва да става - побутнах го леко, но без резултат. Изправих се и започнах да скачам по леглото.. Е, не ме винете, все някак трябваше да го събудя... Спрях да скачам, защото той буквално отскочи на земята и промълва нещо със сънения си глас, който винаги ме разтапяше - Закуската е готова, ставай или умри гладен! - слязох от леглото и излязох през вратата затръшвайки я.

Гледна точка на Хосок

Офф пак ли е сутрин? Ще се преместя на континент, на който цялогодишно е вечер. Изправих се и отидох до прозореца. Въпреки всичко гледката си я биваше, виждах как всички бързаха за работа, което ме подсещаше, че и аз закъснявах, но не ми пукаше особенно. Прозях се, разроших косата си и отидох в банята. Свалих гривните от ръцете си. Тъкмо да пусна душа и чух гласа на Техьонг.
- Ако не дойдеш до 2 минути ще дойда и ще ти направя свирка и няма да отидеш на работа и ТОВА ЩЕ ТИ ХАРЕСА! Но не и на шефа ти!

Той сериозно ли? С това ли ме заплашва? Отворих вратата на банята и се провикнах достатъчно силно, за да може да ме чуе.
- Накрая да не се окажеш ти в капана си! Ще се къпя затова, ако ще ми правиш свирка побързай и идвай!
Пуснах душа и оставиш студената вода да се стича по тялото ми. Оставях се на водата да ме завоюва, винаги.

Гледна точка на Ви
Седях на дивана и нервно сърфирах из каналите. Какво си мисли той, че да се къпе при положение, че закъснява?! А да не говорим, че довечера ще вечеряме с родителите ми!
- Хосок, ако не дойдеш до минута ще те оставя на сухо!
- Идвам, де, идвам!
Чух спирането на водата и излизането от банята, както и стъпките по стълбите. Погледнах часовника си. Добре, 20 минути закъснение. Не е зле... Мъртав е.
- Какво има за ядене тази сутрин?
- Изобщо да ти давам ли да ядеш? ТА ТИ ДОРИ НЕ СИ СЕ ОБЛЯКЪЛ!
- Е, нищо, де. Аз ще ям, ти ще ме обличаш.
- Ще се изнеса от тук, казвам ти! - изкрещях и се качих по стълбите
- Не няма! Ти ме обичаш!

Вечерта
Не мога да повярвам, че ме задържаха на работа! Сега как ще се извинявам на родителите си, че съм ги оставил сами с Хосок? Те никога не са го харесвали, а сега са сами с него. Не си представям какво може да се е случило. Не, не мисли лоши неща Техьонг, те са големи хора. Дори след като съм ги оставил сами може да са започнали да се разбират.. Да, да..
Неее, какви глупости мисля, това е невъзможно! Настъпих гаста и колата тръгна два пъти по-бързо. Най-накрая стигнах до двора пред дома ни. Нашия дом, колко хубаво звучи. Техьонг, имаш сериозен проблем, не е момента да откачаш! От бързане да паркирам съборих част от дървената ограда. Ем, Хосок ще я оправи и без това си няма работа. Слязох от колата и се затичах към вратата. Открехната е? Странно.. Бутнах я леко и тя се отвори. Влязох вътре, оставих ключовете на шкафчето до вратата и започнах да се оглеждам, беше прекалено тихо.
- Мамо! Татко! Ехо! Семейство Ким?!! Хосок? Къде сте, по дяволите, не ми е до криеница!

Влязох в хола. Краката ми не можеха да помръднат. Паднах назад, подпрях се с лакти, от очите ми започнаха да капят сълзи. Пълзейки отидох до мъртвите тела.
- Мамо? Кажи ми, че това е лоша шега и подранявате за Хелойн! Татко? И ти ли участваш в това? Ставай вече, не е забавно. Хосок, къде си? Мамо, стига вече, ставай! - Докоснах тялото и с ръка, цяката се покри с кръв. Изправих се, затичах се към кухнята и започнах да мия ръката си. Не можех да повярвам какво се случва. Можех ли да се обадя на полиция? На бърза помощ? Какво да правя, за Бога!? Добре, къде е телефона ми? Мамка му в колата е! Започнах да вървя напред назад и не знаех какво да правя. Отидох отново в хола и забелязах нож. Наведох се и го взех. Чух звук само от сирени на полиция и как те влизат вътре. Хванаха ме и ми сложиха белезници.
- Чакайте, не съм аз!
- Да виждаш някой друг тук?
Очите ми се разшириха и потекоха сълзи от цялата болка в мен. Настъпах един от полицаите и той ме пусна за момент, спънах се на прага, а нещото, което видях в момента, в който паднах бе по болезнезнено от всичко, което се бе случило. Една от гривните на Хосок, точно тази, която аз му подарих..покрита с кръв. Чувах стъпките на полицаите зад мен и инстинктивно взех гривната с мен и я прибрах в джоба си.
Станах престъпник.. В този ден всичко се промени. Само да не бях закъснявал..