Fall in love with psycho || VMIN ||

Аз и той

Гледна точка на Джимин
Харесваше ми това как ме гледаше, когато го потупах. Толкова беше сладък в този момент. Ааа, не! Джимин, да не си посмял да мислиш хлапето за сладко. Чакай малко..хлапе? Изправих се от него и взех папката от леглото, придърпах черния дървен стол, седнах на него и отворих папката.
- Гледай ти..аз съм по-голям от теб с няколко месеца само.
- Моля?
- Роден съм няколко месеца преди теб, значи трябва да ми се подчиняваш и да ме наричаш "хьонг".
- "Хьонг" ли?
- Или предпочиташ "оппа"?
- Ааа, не, никога през живота си няма да те нарека по този начин!
Развика ми се и се изправи от леглото, беше бесен, ръцете му бяха свити в юмрук.. Нали знаете онова нервно чувство, когато учителя ти се кара, когато не знаеш нищо в час? Да и аз се почувствах така за момент, но бързо се осъзнах. Видях още нещо в папката, което привлече вниманието ми, но щях да я разгледам по обстойно по късно. Затворих папката и се изправих като оставих стола на мястото му.
- Добре де. Не се пали толкова. Човек би си помислил, че ще ме удариш с тия свити юмруци. - засмях се и го погледнах, като прекарах пръсти през косата си.

Гледна точка на Ви
- Човек би си помислил, че ще ме удариш.
Да го ударя? Бих искал да го хвана за врата и да го удоша, докато гледам как се гърчи и ме моли за капка въздух. Как устните му..тези устни стават сини..как тези очи губят живота си. Та той се отнесе доста болезнено с мен още като влязох през вратата. Но не можех. Аз не съм убиец, за какъвто ме мислят. Не съм убил никого.. Седнах на леглото, легнах и се свих на топка, чувствах се безсилен.

Гледна точка на Джимин
Какво по..? Той защо легна на леглото по този начин? Аз ли му казах нещо? Удари ме вълна от чувства, която е по-лоша и от предишната. Не знаеш какво мога да направя. За пръв път се чувствах толкова безсилен, защо съм такъв? Какво ми става? Не исках да питам, исках просто да изляза от стаята. Обърнах се към вратата и хванах дръжката..тъкно да изляза и чух скърцане на зъби. Обърнах се, целия трепереше, беше потен. Това паник атака ли е? Не ми прилича на такава. Добре..не съм добре с главата. Направих няколко бавни крачки към него, протегнах ръката си към него.
- Хей, добре ли си?
Не получих отговор, скърцането на зъбите спря, но чувах плача му. Клекнах до леглото и докоснах рамото му. Той вдигна главата си и ме погледна. Лицето му бе мокро, очите му.. Бяха посивели, толкова празни. Паднах назад, усетих болка в ръката си, но не ми пукаше в момента.
- Не съм аз..
Това бе единственото, което ми каза, а аз без да се осъзная вече бях до него и прегръщах беззащитното тяло на момчето, което ме накара да изпитвам хиляди чувства. Той бе като мен. Беше обвинен без да бъде изслушан, без никой да му повярва. А единствените хора, които знаеха истината бяхме аз и той..