Drama,Lies and BTS

~Нови приключения~

Гледна точка на Ви:

~на следващия ден~

Бях заспал на дивана в хола след дълго писане на песни ...трябваше ми вдъхновение,но така и не го получих.Не след дълго бях задрямал и се събудих на сутринта към 6:30..Не се чуваше шум,но не след дълго се чу затваряне на врата и в хола нахълтаха с гръм и трясък Джей-Хоуп,Намджун и Кук~набързо се изправих и ги поздравих с усмивка,но Намджун извика да побързаме защото ще закъснеем и аз го изгледах странно:

Те: -За къде?Ако не е тайна -Те се засмя и седна на дивана небрежно- 

Намджун: -Как за къде?Нали Кук и аз ти казахме,че имаме концерт след два часа?Близо сме,но трябва да отидем,хотелът няма да избяга,Те.Хайде,трябва да видим долу в залата сценичните костюми,които мениджърът ни остави на една огромна закачалка.Нямам търпение!Искам да видяя... -Те се усмихна се леко и отиде в стаята си най-вероятно да се оправя

Кук: -Ъ..да..Аз трябва да се оправя също,най-много лицето.-станах бързо от белия и хубав диван като се запътих нагоре към стълбите.Усетих как Намджун ме плесна за предупреждение,защото не трябваше да говоря така.Имах странно предчувствие за довечера.

----

Всички излязохме и отидохме до лимузината,която аз поръчах.Всичко или нищо.Нямаше да позволя на Лондончаните да не ни посрещнат с класа.Не беше правилно.Бяхме известни,но не и жестоки.Само този път повиших леко тон на мениджъра за лимузина.. 

---

Бяхме там.Казах на момчетата,че ще се разходя.Търсех жертва.Бяхме демони,нормално е.Исках човек,а не отново някакво животно,което да се захаби.Харесвах животните,но понякога беше наложително.

Преди време подписахме договор с компанията,защото съседните групи бяха също същества,които застрашаваха всичко живо,но все пак се вписваха за танци и пеене.Имаш и плюсове,които са свързани с кариерата все пак.Реших да се съглася,колкото и лошо да бъде.Стараех се прекалено много,но и поддържах и здравето си.Това се дължеше на хората в стомаха ми.Благодаря Ви за това!

Засмях се на ум и продължих да вървя  напред,нахлупвайки една голяма шапка.Трябваше ми прикритие,колкото и мизерно да бе то.Тъкмо се приготвях да вляза в залата,отивайки зад сцената.Имаше толкова момичета,а зад сцената..Лондончанки,които чистеха.Млади,сръчни..Щеше да свърши работа.Нещо ми привлече погледа,което беше интересно.Момиче с много ярка червена коса,ниска и тъмночервени устни,се опитваше да запали една цигара.

---

Извадих запалката,подавайки.Усетих изненада,но тя не можеше да прецени дали аз съм погледнал из под шапката или съм усетил.Не знаеше нищо,така че..

Исках да опитам душата на това крехко тяло.

Имах право,защото аз бях Абигор (Абигор: командва 60 легиона;вид демон)

Възвиших се,защото бях доста умело вманиачен само в това.Другите имат други способности и хобита,които аз нямах и не можех да обясня,как някой ги харесва въобще.Живееше се.

--

Тя влезе вътре,а аз останах малко.Щях след концерта да я намеря.Трябва да я опитам.