That Boy

10:Басейнa

Минаха три дни откакто с Кам бяхме в парка. Вчера Гери и Джей се върнаха от Париж и тя не спря да плямпа колко невероятно е било. Страшно досадно е, но е тя ми е най-добрата приятелка все пак. Докато си размишлявах в мекото и топло легло телефонът ми звънна. Беше Кам!
*по телефона*
-Ало, Нина! Какво ще правиш днес?
-Ами имах план цял ден да се излежавам в компанията на 3 пакета пуканки и 2 кутии шоколадов сладолед, но какво предлагаш?
-Как ти звучи да отидем на басейн?
-Амиииии ... нека видя дали ще мога да те сместя в графика? Ами как ти звучи между пуканките и сладоледа т.е. към 13:00?
-Хахах! Бива! Ще те взема в 12:30?
-Супер! А другите ще идват ли?
-Ами да! Звъннах на Наш! Нали нямаш нищо напротив, че поканих и още едни приятели?
-Колкото повече, толкова по-добре! Звучи забавно! А кои са те, ако мога да попитам?
-Амиии... Джак, Питър, Майкъл и Сара!
-Чакай малко! Сара Купър?
-Да! Защо?
-Както и да е! Ще се видим скоро!
-Чао!-след това затворих телефона. Бях меко казано БЯСНА! Та та това е Сара Купър! Бяхме заедно от детската градина до осми клас. След това тя се премести в Ню Йорк, заради работата на баща си. Беше наистина ужасна. Дано се променила! Е време беше да се оправям, защото часът е 11:45 и имах 45 минути, за да се оправя. Първо влязох в банята и си взех душ, като след това си измих и зъбите. След като излязох от банята се заех с грима. Не сложих много. Само малко спирала и балсам за устни. След това започна голямата дилема. Бански и дрехи! Накрая избрах този бански:

Ето тези дрехи:

И ето тези джапанки (btw знам, че няма смисъл от това, нооо):

Часът вече беше 12:25, и затова реших да тръгвам надолу, като преди това взех една плажна чанта, в която сложих слънцезащитен крем, портмоне, ключове, една бутилка вода и телефона ми. Излязох от нас точно в и 30 и Кам ме чакаше. Чакай малко защо тя е тук?
-Здравейте!
-Здрасти! Ъъм.. Сара това е Нина, Нина Сара!
-Вече се познаваме!-каза тя мазно. Сигурно си е купила баничка преди да дойде.
-Оууу вярно! Сара! Помня те! Веднъж ми открадна слушалките в 6 клас. Помниш ли?
-Не си спомням такава случка! Въпреки не особено приятното ни минало, аз все пак се надявам да започнем начисто!-подаде ръка в знак на примирие. Аз се здрависах с нея. Не че имам особено голям избор.
-Е, момичета ще тръгваме ли? Другите сигурно са там вече!-включи се в разговора Кам. Качих се в колата му, като заех мястото до шофьорското.
-Е, вие къде се запознахте?
-Ами, Майк ни запозна.
-Ами вие?-посмя да попита най-нагло тя.
-Ами всъщност беше една много смешна история!- започна да се хили Кам.-Значи веднъж имах среща в парка с Наш, обаче батерията на телефона ми падна и нямах часовник, така че попитах Нина за часа и так се запознахме.
-Внимавай, Кам!-всичко след тези мои думи стана за част от секундата. Блъснахме се в едно дърво извън пътя.-Всички добре ли са?-казах отново аз.
-Да!-отговориха и двамата. Вече бях спокойна.
-Добре! Сега ще звънна на 911!-докато ги набирах усетих как заспивам или нещо подобно. Последното, което усетих беше как Кам ми издърпва телефона от ръката.