Danger H.S.

6 Глава

Хари беше хванал тениската на този Лиам в юмрук.
Лиам: Съжалявам брато. Просто никоя жена не ме е удряла и замиг незнаех какво правя. Каза а Хари го гледаше  ядосъно.
Хари: Тя не е просто някоя жена тя е моята жена! И ако си помислиш още веднъж да опиташ да и посегнеш ти Зейн, Найл или Луи ще ви убия без значение че сте ми най добри приятели! разбра ли ме? Изсъска Хари а той кимна и Хари го пусна. Уау Хари ме изненада но пак си остава престъпник. Емма гледаше все така уплашено. Притеснявам се за нея тези идиоти разклатиха психиката и на двете ни. Признавам толова съм уплашена, но не мога да се предам и да треперя като кученце въпреки че едва се здържам от страх. Но сега е различно Емма винаги ме е защитавала. И сега когато тя е зле не мога да се предам и да я оставя в ръцете на този нещастник. Аз също се ужасявам от факта че стоя в една стая пълна с престъпници. Но повече се ужасявам от Хари. Все още не мога да понеса факта, че моята половинка е престъпник и уби човек пред очите ми. Колкото и да съм ужасена сега трябва да се погрижа за Емма вобще не е добре. Ще направя всичко за да се махнем от тук.
Отидох до Емма и я прегърнах докъто онези отидоха малко по далеч от нас и разговаряха за нещо.
Стейси: Моо ще се измъкнем от тук обещавам ти! Прошепнах в ухото и а тя ме погледна уплашено.
Емма: Н-не те ще ни убият! Каза тихо а аз я прегърнах отново. Господи къде е моята Моо това не е тя съсипана е.
Стейси: Този Лиам нарани ли те по някакъв друг начин освен че те е ударил? Казах а тя сведе глава.
Емма: Опита се но не позволих това доведе до шамара и после ме завърза и излезе. Каза тихо.
Стейси: Мила моя къде попаднахме забога! Казах а тя се разплака и хвана ръцете ми.
Емма: Господи съжалявам Стейс господи ти добре ли си? Направи ли ти нещо? Съжалявам, че не обърнах внимание просто в главата ми е ужасна каша. И за пръв път в живота си се страхувам до смърт. Изплака а аз я прегърнах.
Стейс: Добре съм не се тревожи. Изведнъж се чуха изтрели с Емма извикахме от страх всички се скриха някъде освен Лиам и Хари който се оглеждаха за нас. Но аз вече бях задърпала Емма зад някакви останки от кола. Изтрелите продължаваха а аз и Емма се прегърнахме плачейки. Всичко продължи още няколко минути. Изтрелите спряха, а аз не смеех да погледна за да разбера ракво се случва. Няколко минути след това чух как момчетата викат имената ни и ни търсят. Погледнах през останките от колата и видях как момчетата се разделят излизайки от стаята и викайки имената ни. Е това е нашият шанс сега или никога.
Стейси: Бягай Моо! Казах и дръпнах ръката и излизайки от останките бързо се затичахме към вратата възможно най тихо. И излязохме тичахме по страшния коридор и отворих металната врата. Цялата треперех Емма също. Вече бяхме на вън затичахме се към колата на Зейн защото знам, че той понякога оставя колата отключена. Дано този  ден да е един от онези дни и да е отключена. Ръката на Емма беше издърпана от моята и тя изпищя. Веднага се обърнах и видях някакъв човек допрял пистолет по главата на Емма.