Danger H.S.

35 Глава

Измина една година от онзи ужасен момент от живота ми. През тази година се случиха много неща Джиа разбра, че е бременна с Брат ми ще си имат бебче въпреки че е на пет месеца коремчето и си личи доста. А Хари, Хари не се промени остана си човек с кораво сърце. Преди имаше моменти в който се размекваше, но сега стана много по жесток. Започна да спи с различни жени което разбира се доведе до караници дори започна да ме удря. Започнах да търся вината в себе си. Дали все още не е преодолял това което се случи преди година или просто я проклето копеле не знам. Не съм казала на никой за всичко това дори на Джиа и Емма.
Всички се поправиха към по добро всеки един от момчетата само Хари не. Хората казват, че не е хубаво да се завижда на чуждото щастие, но мамка му толкова искам с Хари да сме щастливи колкото тях. Ние не живеем просто съществуваме. И ето поредната вечер в която го чакам да се прибере и по мътният му поглед да позная с коя е бил и тази вечер. И ето вратата се отвори и той се прибра отново клатушкайки се.
Стоях и жо гледах без да кажа дума, когато ме видя изпсува и съблече якето си едва.
Хари: Мълчи! Изсъска и тръгна да се качва в стаята, но аз станах и застанах пред него.
Стейси: Не съм казала нищо. Дажи и да мълча ти преча. Да не би да имаш лоша вечер? Тръгна към мен и хвана силно ръката ми.
Стейси: Давай! Наречи ме кучка! За теб просто нямам друго име! Или ме съблечи грубо, че си нещастен с друга мен ме накажи! Пусна ме и ме удари хванах се за бузата и се усмихнах.
Стейси: Не чувствам нищо! Мъчи ме колкото искаш! Мъртво е в мене всичко! Аз бях единствената дето те обича! Тръгнах към стълбите, но той хвана ръката ми и ме върна на предишното ми място.
Хари: Какво си мислиш, че правиш?! Каза едва мамка му дори не може да говори засмях се горчиво.
Стейси: Защо не мога да съм като теб? Пияна и без капка милост! Всичко означава малко за теб! Отказвам да го правя! Карах те бъдеш искан с всяка част от мен! Това наричаш нищо? Тогава се чувствай спасен. Отказвам да търпя всичко това Хари!
Хари: Не. Не може да си тръгнеш!
Стейси: И защо?! Колко нощи прекарах пълни с празнота? Колко изхабени думи вместо чувства по междуни? Уморих се с нас да лъжа себе си! Нека да съм лошата в очите на другите! Няма да казвам защо съм си тръгнала, но аз знам себе си. Уморих се. Вярвах в любовта и сенките ми под очите са от това. Обичахме се, а сега усещам само празнота. Нали това изкаше? Ето ти резултата. Аз може да плача ти се усмихни. Няма раздяла казва се съдба. Една сълза падна от окото ми, но бързо я изтрих.
Хари: Държиш се като кучка! Защо изкаш да си тръгнеш? За да се чукаш с някой друг ли?!
Стейси: За бога найстина ли си толкова пиян?! Всичко е по твоя вина! И спри с грозните намеци! Да беше брой всички мой сълзи! Когато исках да бъдеш до мен ти винаги беше някъде другаде при някоя друга! Днес ти връщам за болката! Ще правя каквото и както реша! Как можах да се влюбя в теб. Ту ми казваш влез в рая ту крещиш излез. Все ме оставяш полу жива. С теб живота ме наказа. Тръгнах към вратата, но той ме хвана и ме преметна през рамото си.
Стейси: ХАРИ! ПУТНИ ЧЕ МЪРТВО ПИЯН СИ! ОСТАВИ МЕ! Крещях в опит да се измъкна въпреки състоянието му ме държеше силно.
Хари: Няма да допусна да си тръгнеш! Каза изкачвайки бавно стълбите.
Стеъси: А ти какво очакваш? Да правиш всичко това и аз да пълзя в краката ти? Отвори спалнята и ме пусна излезе бързо и заключи от вън. Изтичах до вратата и започнах да чукам.
Стейси: ХАРИ! ОТВОРИ! ЧУВАШ ЛИ?! ТОВА НЯМА ДА МЕ ЗАДЪРЖИ ТУК ВСЕ НЯКОЖА ЩЕ ОТВОРИШ И ЩЕ СИ ТРЪГНА! ЧУВАШ ЛИ! Спрях да викам и се спуснах на пода с гръб към вратата и заплаках какво се случи с нас. Защо стана така.

Извинявам се че не качвах, но нямах възможност. Колкото до лошите коментари хоро важно е мнението ви да имате право да критикувате за начина на писане на историята, но не обиждайте така все пак не ми е приятно да ме питат в кой клас си ходиш ли на училище и тем подобни. Ако продължава така спирам да пиша.