Bring me to Life

Част 7

- Ти си ми сестра. – възкликна Найл и погледна Пери.

В същото време се чу блъскане на врата и Зейн влезе в стаята прегърнал полуголо момиче. Погледа му се прикова към момичето в стаята - неговата стара приятелка която го изостави преди 5 години.

- Какво каза току що? – каза Зейн и изгледа Найл подозрително. Найл погледна Пери и след това Зейн.

- Правилно чу Зейн тя е моя сестра и ако приеме бих желал да остане да живее тук при мен. – Найл погледна Пери с надежда и се усмихна.

- Не, не мога да остана тук, ще отседна за няколко дни в хотел докато си намеря жилище. – каза Пери и погледна Найл.

- НЕ НЕ НЕ, никакъв хотел няма да те оставя да отидеш там при положение, че тук има достатъчно стаи.

- Не знам, Найл, не мисля че съм желана тук!- каза Пери и погледна Зейн, който се беше втренчил в нея.

-Зейн, имаш ли против Пери да остане тук?- попита Найл и погледна Зейн.

-Не, защо да имам против. - каза и се усмихна фалшиво и отново прегърна момичето до него.

-Добре след като е реше, ти оставаш тук.-каза детски Найл и я прегърна силно и всички се засмяха без Зейн и момичето до него.

-Добре щом всичко е решено аз имам да свърша една неотложна работа.-подсмихна се на себе си Зейн и придърпа момичето към втория етаж и към стаята си.

-Дообре... хайде Пери ще ти покажа стаята ти. Момчета вие ни изчакайте в кухнята да закусим.- погледна часовника и се засмя - или да обядваме- взе багажа на сестра си и се насочиха към стаята за гости.

- Но има един малък проблем, стаята е до стаята на Зейн, понеже другата е в ремонт.-каза Найл и погледна жално Пери, защото всички знаехме историята на Пири и Зейн и колко беше съсипан когато тя занима.

-Спокойно Найл не е проблем.-усмихна се Пери и гушна Найл и двамата се усмихнаха весело.

След като наближиха стаята се чуха силни стенения и ругатните на Зейн. Пери и Найл се спогледаха и направиха гнусни гримаси.

Найл отвори новата стаята на Пери и се усмихна, беше точно в неин стил.Голямото легло в центъра на стаята беше с червени чаршафи, а снежно белия гардероб беше в ъгъла на стаята. Имаше голям прозорец а пред него малко диванче.