Руска сага:Наследниците

4.Сгодена

Катрина закопча черния жартиер на дясното си бедро и вдигна поглед към огледалото. Не личеше, че не е спала цялата изминала нощ. Хвърли бегъл поглед към огромното легло зад гърба си и се усмихна едва. Намираше се в стая, която беше достатъчно кичозна сама по себе си и въпреки това, достатъчно красива, за да хване окото на всеки ценител на изкуството. Стените бяха в бледо оранжев цвят, на едната от тях висеше окачена картината на "Сините танцьорки" на Дега. В съседство до нея можеше да се види "Закуска в тревата" на Мане. Колкото и различни да бяха, изглеждаха достатъчно добре една до друга. Не, защото бяха копия, а просто си бяха оригиналите. Катрина закопча и другия жартиер и тогава усети ръцете му, които предпазливо се увиха около тялото ѝ. 

Тя вдигна глава и се сблъска с кафявите му очи в огледалото. Все още бяха сънени, леко разфокусирани. Но очарователно красиви. Съвсем леко наболата му брада одраска леко шията ѝ, когато нежните му устни я докоснаха. Катрина затвори очи и се отпусна в силните му ръце. Той я придърпа към тялото си и гърба ѝ опря о гърдите му. Фабрицио зарови нос в черната ѝ коса и се усмихна сънено. 

-Сега осъзнавам колко ми е липсвало да се събуждам до теб.-целуна я отново нежно по бузата и я гушна още по-силно. 

-Фабрицио, като малко дете си.-засмя се Катрина и се извъртя, като уви ръце около врата му и го погледна в очите.-Искам днес да внимаваш какво говориш на събранието. Оля е много чувствителна на темата за оръжията. 

-Подочух, че Марков се е върнал от Сингапур. Той се занимава с тях. Трябва да говориш с него. А доколкото помня..-започна предпазливо Фабрицио.

-Те двамата не се понасят.-кимна твърдо чернокосата и го целуна нежно по устните.

-Има ли вероятност тя да се опита да го очисти днес?-италианецът се вгледа в очите на своята любима.

-Огромна. Тя е дъщеря на Чаркасов и Екатерина, а знаеш на какво са способни те двамата..-засмя се леко Катрина и се сгуши в мъжа.-Защо трябваше един ндрангета да ме оплете в мрежите си?-нейният поглед улови неговия и го накара да се усмихне с онази негова детска усмивка, която винаги си бе запазена само за нея.

-Защото си рускиня... А няма нищо по-неустоимо от една ледена разтопена жена.-целуна я нежно по шията и продължи да я прегръща. 

Беше му липсвала през всичките осем години. Когато го бе простреляла на пет места, се беше целила там, където няма да получи много тежки наранявания и ще оживее. Два месеца по-късно, когато Фабрицио се беше събудиш, изпита неистова омраза към вече бившата си любима. За това и половин година след това се беше оженил и за Франческа и я бе направил част от фамилията Фалконе. Искаше Катрина да страда, да я види как се гърчи от болка в краката му и да го моли за прошка. Но гордата рускиня беше застанала твърдо начело на московската мафия и не го потърси. Нито  един път. Избягваше го на официалните събирания. Избягваше изобщо да го вижда. Когато преди три седмици беше потвърдено, че тя ще дойде с Олга Чаркасова, италианецът знаеше на къде ще се развият нещата и не бе очаквал друго развитие.