Руска сага:Наследниците

6. Леонид

Елисавета се зачете за пореден път в листа пред себе си и потърка сънено очи. Часът минаваше три сутринта и бе прекалено изморена, за да се съсредоточи в написаното на документите. Изгаси фаса от цигарата си и се отпусна на стола, като се облегна и затвори очи. Равносметката за изминалия месец беше повече от добра. Бе успяла да възстанови сумата от един милиард рубли, които синът ѝ бе загубил при сделката с огромна групировка от Турция. Беше се развела успешно с неверния си съпруг. Бе успяла да сложи някакъв мир поне отчасти при семейство Чаркасови. Пьотр все още се опитваше да свикне с Максим и да го приеме като годеник на Олга. Оля от своя страна се опитваше максимално да помогне на Елисавета с каквото може. Въпреки че настоящата вече госпожа Петровна и сама се справяше с всичко. 

Мълвата за завръщането ѝ се бе разнесла повече от светкавично. Още на следващия ден след като беше прогонила Александър и Антон започнаха да ѝ звънят. За предложения свързани с общ бизнес, за различни пратки. За нова охрана. Елисавета моментално промени интериора в бившия кабинет на сина си и започна да приема хора. Клубът се движеше от старите нейни мутри и за това поне можеше да бъде спокойна. Всичко сте стабилизира. Беше се видяла и с Никита Николаевич. Лудият откачалник се бе оженил за дъщерята на Руслан. И щеше да си пати много с лукавия ѝ баща. Бе пратила човек да наглежда и него, защото го обичаше като свой роден син. С Антон имаха пет години разлика, но за сметка на това Дяволът имаше поне малко ум в главата си и се справяше с един доста сериозен бизнес като трафика на оръжия и наркотици. 

Не беше оставила Антон без наблюдение и защита. Нито Александър. Макар и част от нейното минало, вторият бе и голямата ѝ любов. Знаеше, че в момента живее в едно жилище с Анастасия и Арина. Малкото психо бе имало план да убие Антон след известно време, като отмъщение за смъртта на баща ѝ. Само че Елисавета не бе толкова глупава, за колкото я мислеше малката. В момента синът ѝ беше в дома на една нейна стара приятелка, която се справяше перфектно с него. По последна информация командирът на единия от органите на ФСБ се опитваше да го превъзпита и това му се отразяваше повече от добре. 

От друга страна Катрина я беше помолила да хвърля по едно око и на нещата в Москва, защото за пореден път беше заминала за Палермо при Фабрицио. Двамата движеха някакви общи неща с няколко казина в Рим и Елисавета не смееше да ѝ се меси. Все пак първо беше дъщеря на покойния Леонид. Второ минаваше тридесет и пет и можеше да мисли с главата си. Петровна за пореден път потърка сънено очи. Нямаше да може да работи повече тази вечер. На вратата се почука и един от охраната на сина ѝ се появи. Погледна я с лек страх и Елисавета завъртя очи. До кога тези хлапета щяха да треперят пред нея. Трябваше да каже на Дима да наеме нови хора.