Fake

8глава-Мистериозното момиче с розовата коса

МГТ

Сутринта се събудих от викове.Стреснах се и изтичах в другата стая.Кара беше паднала на земята и си разтриваше главата.Явно затова е изпищяла.Хм,ама Даяна как не се събуди?Спеше като пън .

-Добро утро!-казах ѝ.

-И на теб!Боже главата ми!-възкликна.

-Ей, сега ти нося хапче!-казах като вече тичах по стълбите надолу. Взех чаша вода и хапче и се заизкачвах по нагоре.Намерих я в същото положение на пода.Леко заспала обаче...

-Ставаййй!-побутнах я леко.

Тя изпуфка и взе и изпи капчето и водата.След това влезе да се къпе.

Оставих Диди да спи и влязох в стаята си.Навлякох един сив клин и дебело яке.Обух едни маратонки взех си тела и парите и заслизах по стълбите.Набързо написах на една бележка , че излизам и я лепнах на хладилника.Излязох през вратата.Сложих си качулката и слънчевите очила.Все пак не исках някой да ме познае.Погледнах телефона си показваше осем сутринта.Имах нужда от кафе.Тръгнах по главната улица в търсене на кафене.Видях едно доста приятно на вид.Открехнах вратата и ме лъхна мириса на прясно изпечени сладки.Ммм!Тръгнах към нещото което ми привлече погледа веднага.А именно, сладките неща наредени на витрината.Изведнъж се спрях,чух много познат силен ,леко детински смях.О,боже това беше момчето от снощи!Как му беше иметоо... ,а да Луи!А най-лошото ,че Зейн и Хари бяха там с още две момчета.Едно русо със сини очи,а другото високо с кафяви очи и светло кафява коса.Доста е секси да си признаяяя!Винаги съм харесвала кафявите очи. Мислено си ударих шамар.Елиса,събуди се!Важното сега беше да не ме познаят.Дръпнах качулката по-надолу.Ох,нямам никакъв късмет!Танцувах с един от групичката на сексавите малумници.Много съм тъпа!Трябваше да се сетя ,че той е един от тях.Пристъпих по-напред и си поръчах кафе и пет кексчета с много глазура.Какво?Все пак не съм и закусвала.Огледах се за свободно място.Имаше едно точно зад тях.Тъкмо да ги подслучвам.Седнах сгръб към тях.Чуствах се като на " тайна мисия",каквито организира като малки с Даяна и Ана.Липсваше ми семейството ми.След малко протакане на разговора им разбрах ,че русия е Найл,а този с кафявата - Лиам.Разказваха си за снощният копон.Или по скоро за имтимните си преживявания.Ще повърна!Ил!Ама че гнус!Горките момичета!"Завиждаш им"!-прошепна вътрешният ми глас.Мислих си това и през това време правех много погнусени физиономий.Една жена ме погледна странно и ме подмина мърморийки си нещо от рода на-"това днешно поколение".Засмях се на изражението ѝ и отпих голяма глътка кафе.Действа толкова ободряващо.А като се сетя ,че утре е понеделник направо получавам удар.Добре,че вече мина поне един месец."Малко остана!"-обади се подсъзнанието ми.Аха,най-накрая дойде ред на Луи да разказва!Доближих се по-близо до тях .

-Аз видях една страшна розокоска.-каза Луи като закима енергично с глава.
-С розова коса?-попита очуден Лиам.
Синеокото момче от снощи само кимна.
-Яко!-възкликна Найл.
-Та...-продължи разказа си Луис.-Тя не беше облечена с нищо особено.С клин и широка дълга тениска.Но като започна да танцува.Лол!Беше уникална!Поклащаше бедра в такта на ритмичната музика и извиваше тялото си някак толкова,едновренно секси ,но и изящно.И когато се приближих и тя ми позволи да танцувам до нея.Бях полъскан!Можах да зърна лицето ѝ.Беше прекрасна.С големи зелени очи,кристално бяла кожа и пухкави леко розови устни.Като наа...Зейн.Да,точно така!

Като каза това той си спечели много странен поглед от Зейн.Аз не се сдържах и се изхихиках.Продължих най-нагло да си подслушвам .

-...Беше много красива!После дойде полицията.Тя ме помоли да намеря приятелкара ѝ.И знаете ли коя ѝ е приятелка.Кара е!

Всички го погледаха очудени.

-И след това най-важното.Тя ме целуна!

-Къде?-попита осъмнен Зейн.

-По бузата...-каза като сведе поглед засрамено.

-Ама как само, набързо ти е подрязала крилцата!-засмя се гръмогласно Хари.

След малко и аз се изкикотих.

-Хей!Млъквай,Харолд!-скара му се Луи.

-Добре,добрее!-каза като вдигна ръце победен.

-Та пропуснах да ви кажа най-странното.Когато я попитах дали ще се видим отново тя отгори нещо от сората ,че всичко зависи от бъдещето!А после като потегли се показа пред прозореца и разкрещя ухилена да не я забравям.

-И ти какво направи?-попита Найл със замечтан поглед.-Даде ли ѝ положителен знак?

-Дам.-промърмори той.

Боже!Дадох си сметка,че снощи май съм карала пияна...

Сори за забавянето хорца!Нямах време!💚
П.П
Обичам ви!❤