Нaтисках бавно и плавно клавишите.Мелодията се лееше из помещението.Звукът от пианото пронизваше тишината.Затворих очи и се отдадах из цяло на успокоението което ми доставяше това.Съзнанието ми се изчисти от всякакви мисли.Чух стъпки,само звукът от пияното и тази пристъпваща фигура към мен раздираха тишината.Отворих очи и срещнах погледа на момчето стоящо пред мен.Оранжевата му коса леко закриваше очите му,но ясно виждах прекрасната му усмивка.Облегна се на пияното.
-Това никога няма да ти писне нали?
Погледнах го ядосано мразех да ме прекъсват.Отделих пръстите си от пияното и го погледнах отново.
-Пренебрегваш ме винаги заради пианото-въздъхна
-Не е истина и много добре го знаеш.Просто мразя да ме прекъсват.
-Винаги така казваш-обърна се и тръгна към вратата.
Издишах и станах от стола си бързо.Хванах го за ръката и го обърнах към себе си.
-Знаеш,че не е така-приближих се до него и го целунах по врата усетих как леко настръхва и се усмихнах.
-Не,нищо незнам-Отдели се от мен и пак тръгна към вратата.
-Обичам като ревнуваш-засмях се-Много добре знаеш,че няма по-важно нещо от теб..А и това е предмет,ДжиМин.
Спря се и се обърна,като срещна погледа ми.
-Прекарваш повече време тук,от колкото с мен. Знам,че това пиано е важно за Теб-Въздъхна
-Щом искаш да ти покажа,че не е така.- приближих се и го притиснах в пианото.
Сложих крака си между неговите. Хванах го за врата и го целунах грубо. Нагло си вкарах езика в устата му. Започнах да разкопчавам визата му,а той леко стенеше. Минах бавно с ръка по плочките му,а той изви гърба си назад от студения и неочакван допир от моя страна. Ризата се свлече на земята. Започнах бавно да целувам врата му,наслаждавайки се на всеки милиметър от него. На места засмуквах и оставях по някое синьо петънце. Знаех,че ДжиМин искаше точно по този начин да му покажа,че пианото не е толкова важно. Стиснах силно задника му,а той само се усмихна и започна да съблича моята риза. Щом тя се узова на пода,той впи устни в шията ми и започна жадно да засмуква. Когато се отдели от мен ме погледна и се усмихна очевидно доволен от резултата който беше постигнал-едно тъмно лилаво петно. Ръцете му започваха да слизат надолу,стигна до колана ми и го разкопча. Захвърли го на земята и падна на колене. Такава мазна усмивка имах сега,сигурно друг път никой нямаше да я види. Момчето ми беше толкова послушно. Смъкнах дънките си надолу и го погледнах. Той махна боксерките ми и налапа цялата ми дължина,изпъшках. Започна бавно да си движи главата като ме гледаше право в очите. Мамка му изглеждаше толкова мръснишки,можех да се изпразня само докато го гледам така. Пръстите ми се впиваха в оранжевата му коса и започнах да движа главата му по-бързо. Щом усетих,че ми е достатъчно го избутах. ДжиМин ме гледаше възбудено,косата му беше разрошена,а лицето му леко зачервено,дишаше леко накъсано. Така,така изглеждаше невероятно. Повдигнах го и го сложих на пианото. Свалих дънките му и осъзнах,че е без боксерки
-Ах,ти- приближих се към него като хванах члена Му- Дошъл си просто за да те изчукам- притиснах палеца си към главичката му.
ДжиМик изскимтя. Започнах да въртя пръста си около върхът на члена му,знаейки че там е едно от най-чувствителните му места. Забавлявах се на стоновете му.
-Знаеш ли какво осъзнах? Както винаги знам кой клавиш да натисна на пианото,така знам къде да те докосна за да те докарам до оргазъм- замях се-Ти си моят съвършен инструмент. Издаваш невероятни звуци-усмихнах се.
Сложих краката му на рамената ми и застанах на входа му.
-ЙонГии-изстена той
Влязах рязко в него,до край.
-ЙОНГИИ- извика ДжиМин,огласявайки цялата стая. А аз се усмихнах доволно като започнах да се движа бързо.
-Толкова си тесен.- простенах в ухото му като захаоах меката му част.
Забързвах темпото с всеки тласък. Наслаждавах се на стоновете на момчето което седеше на клавишите на пианото. И от време на време натискаше някой случаен клавиш който издаваше някакъв звук. Достигнах специалната му точка. Един последен вик огласи цялото помещение. Свърших надълбоко в него,а той на корема си. Усмихнах се и го целунах.
-Мен или пианото?- попита задъхано ДжиМин опитвайки се да си поеме дъх.
-Знаеш отговора.
