Едно обикновено момиче, без много приятели и мразено от всички изведнъж става най-популярното в училище и то заради голямата си тайна. Но точно когато мисли,че всичко е като по вода светът става черен за нея...
всеки човек си има тайни. Обикновени тайни, като например: кофти заболяване или пък крият факта, че са хомосексуалисти. Аз също си имам тайни, но една от тях е огромна,невероятна,вълнуваща.
Днес е първият учебен ден. Аз, както винаги , съм готова, но Алисън закъснява. Тя е най-добрата ми приятелка, всъщност единствената. Нямам много приятели, но и нямам желанието да имам.Или поне нямах. От както стана това с мен съм много по-уверена в себе си.Нов стил, желание за нови запознанства ии разбира се нова власт.
Хората са учудващо странни, когато ги гледаш със съвсем други очи. Когато усещаш емоциите им, чуваш мислите им .... когато знаеш всичките им тайни."
-Касиди, скъпа, Алисън е тук.-Най-после.Мислех си, че скоро няма да дойде.Тръгнах да излизам, но се сетих, че майка ми обича да ми чете дневника. Върнах се да го взема със себе си, въпреки рисковете, че може някой да го прочете и в училище.
-Ухаа....-Алисън ме гледаше много странно.Разбирам я е меко казано.Буквално знам какво си мисли.-Но .... ти си, как да кажа .... различна.
-Просто малко нови дрехи.
-Супер.Ще тръгваме ли ? Все пак не искаме да закъснеем за първия учебен ден.-Сериозно ли?
-Да .... разбира се ... никой не би искал. Мамо ние тръгваме.
-Добре, скъпа. Всичко ли си взе? Да не си забравила нещо?
-Не съм,мамо.-Както винаги мама е доста притеснителна или да кажа ... обича всичко да е точно.
-Довиждане, госпожо Блак!-Али винаги поздравява мама. За ''здравей,чао,лека нощ''. Тя е страшно мило момиче. Винаги гледа да помага и да е от полза за обществото.
-Довиждане, момичета!
Излязохме от нас и тръгнахме към колата на Али. Тя е сив Mini Cooper без таван.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Времето беше хубаво и много горещо.Щом пристъпихме на слънце въздуха ми започна да спира.Изгарях от вътре.Усещах безсилие,страх,несигурност дори и чувство за вина.Хванах се за гърлото и усетих че медальона ми го няма след което припаднах...
