Герой

1. SOS

-Радвам се, че избрахте нашата гимназия. – продължаваш да говори директора, опитвайки да задържи вниманието на учениците си още съвсем мъничко. –Тази година сме ви подготвили много по-добри възможности от това, което предлагахме миналата година...

„Горкият директор." Помисли си тъмнокосото момиче, докато полагаше усилия да не погледне телефона си за 15-ти път за последните 5 минути. Можеше да се закълне, че това, което казваше в момента го беше казал още в началото, но по различен начин, също така беше убедена, че говори едно и също, но коя беше тя, че да го съди? Точно, когато се беше отчаяла от телефона си той светна, показвайки, че има ново съобщение.

„Честно, адски е скучно без теб." Пишеше най-добрата й приятелка.

Двете най-вероятно щяха да се виждат вече само ваканциите, тъй като на тъмнокоска й се беше наложило да смени не само града, но и страната.

„Тук е същото! Не познавам никого... SOS!!" точно, когато натисна изпрати всички започнаха да ръкопляскат. Директорът – господин Паркър, най-после беше свършил с речта си. Е, явно всички се радваха, че най-после всичко свърши.

Всички започнаха да стават от местата си и да се насочват към класните стаи.

„И нека ужасът започне! Влизам в клас! Господи ще умра от срам!! SOS!" тя бързо го изпрати на приятелката си и зачака отговора й, докато вървеше към кабинета.

„Представи си, че всички са голи и ще бъде по-добре."

Бел се засмя на съобщението от най-добрата си приятелка и влезе в стаята. Тя се огледа наоколо, за да открие свободно място, когато преподавателят влез и застана до нея.

-Е, ученици.. Това е Изабел. Тя е нова в училището и в града. Надявам се, да се отнасяте добре с нея. – господин Честърфилд се усмихна. –Кажи ни няколко думи за себе си.

„Добре Бел, ще се справиш! Просто кажи нещо, което не е глупаво."

-К-казвам се Избел.. Идвам от Аризона.. – Тя силно се изчерви, докато говореше и чоплеше ноктите си.

-Добре, Изабел.. – усмихна се окуражително г-н Честърфилд. – Може да седнеш на сводния чин.

Изабел седна и извади телефона си скришно под чина, докато господинът, четеше правилника на училището.

„Беше ужасно! Опитах номера с пижамата, но вместо тях, си представях себе си! Казвала ли съм ти, че мразя запознанствата??"

Тъкмо изпрати съобщението, когато вратата се отвори и привлече вниманието на ученици.

Господин Честърфилд намести очилата си и погледна към вратата.

-Виждам, че старите навици, умират трудно..

-А, пък аз виждам, че сте с нови очила...