Герой

2. Дръж се прилично Бийбър!

-Няма значени, седни и пази тишина, освен, ако не искаш и следващата година да посещаваш часовете ми.

Момчето се засмя и поклати глава, след което огледа свободните места, когато погледът му се спря на празното място до Изабел.

„Моля те! Не сядай до мен, хайде избери си друго място!" помоли се наум тя, но по нахалната му усмивка можеше да предположи, че късметът я беше напуснал.

Тя набързо го огледа, докато той отново се обърна към г-н Честърфилд и му казваше нещо. Той носеше чисто бели кецове, комбинирани с черни раздърпани дънки, който очевидно нямаха нужда от колона, защото, той не ги държеше, тениската му беше поне два размера по-голяма от неговия, косата му стърчеше в различни посоки, придържани от червената бандана на главата му. Но това което завършваше вида му, бяха неговите татуировки. Господи, ръцете му бяха покрити с тях, едната със сигурност беше цялата покрита, а другата само до лакътя.

Не беше осъзнала, че все още е загледана в него, докато не го видя да се приближава към нея. Тя бързо насочи поглед към телефона си и започна да пише на приятелката си.

„Можеш ли да измислиш нещо, за да свършат часовете ми по-бързо?? Имам нужда да се махна от тук. #тукимаединкатозатеб"

-Хмм.. Знаеш ли, че не е готино да предлагаш на някой някого, без да знаеш дали случайно си няма приятелка?

Изабел бързо заключи телефона си, но очевидно той беше прочел съобщението й. Тя го погледна в очите и.. Господи, какви очи само! Бяха с цвят на карамел и изглеждаха страхотно. Тя бързо поклати глава, за да се отърси от мислите си.

-Имаш доста голямо самочувствие, ако мислиш, че си единственото момче в стаята.

След което тя насочи цялото си внимание към това, което господин Честърфилд говореше.

Изабел чу нахалника да се хили тихо, стрелна го с поглед, но реши повече да не му обръща внимание. Това беше най-доброто решение, тъй като той изглеждаше, като човек, който обича неприятностите, а тя определено не искаше такива.

Почти бе края на часа, когато г-н Честърфилд каза, че е приключил с урока, но иска да каже нещо важно.

-Начина по който сте седнали ще остане постоянен. – повечето се зарадваха. – Заедно с човека до вас, ще правите проектите по химия, физика, биология..

-Оо, не бих имал нищо против проектите по биология. – изхили се натрапника, който седеше до Изабел. Г-н Честърфилд го погледна неодобрително и поклати глава.

-Дръж се прилично Бийбър!

-Ама, аз никога не съм се държал неприлично.. – той се замисли за секунда, след което се ухили към господина. – Е, освен в леглото, но това е друга тема.

Повечето се засмяха, а Изабел изглеждаше повече от шокирана.

-Добре, Бийбър! Приключих с теб. Исках да започнем добре, но ти не ми помагаш особено. – говореше г-н Честърфилд, докато попълваше някакво листче. – Отиди при директора. Тази година издържа повече, отколкото миналата. Поне имаш малък напредък.

-Хубаво е да го знам.- каза той, докато вземаше листчето от учителя. - Ще се видим по-късно, любов. – момчето се обърна към Изабел и й намигна.

Всички започнаха да излизат, когато господин Честърфилд я помоли да остане за момент.

-Ти си добро момиче и, ако зависеше от мен бих те сложил до някой друг, но това е политика на училището. Държанието на Джъстин е лошо, но съм сигурен, че няма да се налага да го търпиш.. Той през повечето време пропуска училище...

-Всичко е наред господин Честърфилд. – усмихна се мило Изабела.

От автора: Моля ви, коментирайте, за да знам дали ви харесва. Тази част май не се получи доста добре. Ще очаквам мнението ви с нетърпение!!