Dead, but not exactly

Разкритието

-Добре, ще кажем на Пийт, но и аз имам условие, ти си знаеш как, но направи така, че да е сигурно, че няма да каже на никого. Окей?
-Окей. Благодаря ти! Обаче мисля, че ще трябва да му кажем след като ни обявят за мъртви и "погребението" ни мине. Тогава ще има най-голям ефект.
-Съгласна съм.
-Сега хайде към кафенето, че да не се самоубие от мъка. - предложи Вал и двете тръгнаха.

През цялата седмица Беки и Вал ходеха в кафенето, докато един ден по новините не съобщиха, че момичетата официално са обявени за мъртви. Пийт пребледня и прегърна Кети (Валентина).
-Ще може ли да дойдете с мен на погребението?
-Разбира се, а след това ще те заведем на едно място - каза Мери (Беки)
-Къде?
-Няма да е изненада ака ти кажем. - отвърна Вал.

*В деня на погребението*

Мери и Кети чакаха Пийт близо 15 минути, но накрая той дойде. Носеше 4 бели рози в едната ръка, а в другата 9 черни и 1 бяла роза в средата.
-Мога да позная за коя е по-големия букет. - каза Вал
-Разбира се. След като приживе дори и маргаритка не й подарих, то поне при сбогуването да се реванширам.
-А не можеше ли да са еднакви? - раздразни се Беки - Все едно почиташ едната повече от другата.
-Не е, като да не е така. Да речем, че Беки беше надута а, Вал, Вал беше мила и изглеждаше като ангел. Вие не ги познавахте, но аз знам. Понякога се чудя защо Валентина беше приятелка с нея. Сигурно това приятелство й е струвало живота... буквално.
-Ама си и ти един негодник. - измънка Беки, но само Вал я чу и я сръчка.
-Е, да влизаме! - подкани момичетата Пийт
След малко попът дойде.
-Днес сме се съблали да отдадем почит на покойничките Беки и Валентина. Мир над праха им. Сега да запазим минута мълчание в знак на уважение и почит към душите им.
По бузата на Пийт се стече сълза и Вал забеляза това.
-Не издържам да го гледам така. - прошепна тя на Беки
-Първо - пази тишина в почит на себе си и второ - след половин час вече ще се мляскате и аз няма да издържа да ви гледам. - отвърна Беки.
-Добре де, добре.
-Знам, че според момичетата момчетата не може да плачат, но можете ли да ме разберете, поне днес? - обърна се Пийт към момичетата и още една сълза се спусна по бузата му.
-Ние не те обсъжсахме. Просто сме на погребение на себ.... на непознати. - каза Беки
-Да. Ще дойдеш ли с нас на едно място като приключим тук? - попита Вал с лека усмивка
-Виж, не знам... просто малко ми е тежко и не ми се ходи където и да било...
-Гарантирам ти, че си заслужава да дойдеш...
-Разбери ме. Не искам! - повиши тон Пийт и излезе от църквата.
-И какво стана сега? - попита Валентина без да иска отговор - Аз, аз исках да му помогна... сега ще вземе да направи някоя глупост, само заради мен.
-Спокойно Вал, нищо сериозно не е станало.
-Права си, днес ще го оставим, но още утре ще му кажа.
-Добре, а сега мисля, че нямаме повече работа тук. - каза Беки и се изправи.
-Добре хайде. - изправи се и Вал
-Не мога да повярвам, че аз дойдох на погребението си, а родителите ми не.
-Бек, не мисли за това сега, хайде да тръгваме.

*На следващия ден*

-Хайде Бек, побързай.
-Офф, за какво бързаш толкова? - попита Беки и си сложи възглавницата на главата.
-Днес ще кажем на Пийт, нали не си се отметнала?
-Не, не съм. Хайде да тръгваме тогава!  - припря я Вал
-Ама аз не съм станала още. - каза Беки и седна в леглото
-Оправяй се набързо, аз те чакам в кафенето. - Вал си взе ключовете и отвори вратата
-Да не си му казала без мен! - извика Бек, но Вал вече беше навън.

*В кафенето*

Бекс влезе вътре, но нямаше и следа нито от Валентина, нито от Пийт. "Сигурно му е казала и сега са в някоя тоалетна" Беки се разтърси заради помисленото и излезе от кафенето. Реши да се поразходи в парка и като стигна видя Вал сама. Беки се затича към нея.
-Какво е станало? - попита я, а Валентина се стресна
-Пийт го няма. Днес не е отишъл на работа, не си вдига телефона. Ходих до тях, но не отваря, ако изобщо е вътре.
-Аз не знам какво да ти кажа... ще отидем пак до тях и ако трябва ще разбия вратата! - закани се Беки
-Не мисля, че ще нужно, но ако се е самоубил, да да бъде с мен? Няма да си го простя.
-Ако е толкова тъп, че да се самоубие не е бил за теб.
-Може и да си права. - съгласи се Вал и момичетата тръгнаха към апартамента на Пийт.
Тропаха на вратата, звъняха на звънеца, но никой не отваряше. Беки ритна вратата, но единственото, което постигна бе голям трясък и болка в крака. Момчетата се отказаха и тръгнаха надолу по стълбите, но в този момент се чу отключване на вратата, обърнаха се и видяха Пийт, рошав с червени очи и бузи.
-Пийт. Ти си добре! - възкликна Вал и отиде до него - Какво се е случило забога?!
-Аз.... аз... осъзнах, че не мога да живея без Валентина... - замаяно и бавно каза Пийт
-Аз съм тук Пийт, тук съм!
-Ето, вече полудявам...
Беки влезе в апартамента му и Вал дръпна Пийт вътре. Двете си свалиха перуките и лещите и Валентина отиде до него.
-Пийт аз съм, аз съм Кейт.
-Моля?! - каза той и припадна
-Извикай линейка! Бързо! - развика се Вал
-Но първо трябва да сложим перуките отново.
-Извикай, докато дойдат ще се оправим.
-Добре, добре викам я. - съгласи се Беки

*В болницата*

Момичетата чакаха около 1 час,  но най-накрая лекаря излезе.
-Вие ли сте приятелките на Пийт? - попита
-Да, да ние сме. Как е той? - попита Валентина

Това е новата глава хора! Мисля, че стана доста скучна, но ако не мислите като мен - коментирайте! Важно е за мен и ме насърчава да продължавам, защото мисля, че книгата не ви харесва :(
Чао от мен!