INFECTED

Нещо интересно

Гледна точка на Кара:
-Е,Мат кажи ми нещо за себе си.От кога си в града?Защо си тук?Как се запозна с това момче долу?-наблюдавах всяко движение което правеше.-Ако не е тайна,разбира се.-Но не получих нищо друго освен празен поглед.
- Аз не-незнам.Дойдох в града преди месец защото нашите ме преместиха в това училище.-все още ме гледаше изплашено.-А дори не знам кой беше този долу.Последното което помня е че дойде на вратата мии се опита да ме ухапе.След това нищо.
-Аха.-извадих телефона си и звъннах  на Лара:
Кара:С Луси ли си?
Лара:Да.Защо?
Кара:Трябва да дойдете веднага в нас.Трябва да говорим.
Лара:Звучи важно идваме веднага.Чао.

-Значи това са приятелките ти?-Мат беше взел една стара снимка от шкафчето.Беше от старото ми училище със старите ми "приятели".Тогава бяхме мажоредки.

-Изглеждате много щастливи.Извинявайт,просто съм любопитен.Изглеждаха ми познати.Не се сдържах.
-Не няма проблем.-очите ми се насълзяваха и седнах на леглото.-Това са старите ми приятели.С тях вече не поддържаме връзка.
-Така ли?Защо?-той седна до мен.
-Дълга история.
-Имаме време.-той се усмихна с перфектно бяла усмивка.-ще ми бъде интересно да я чуя.
-Добре.От дясно на ляво-Брияна Савин,Аз,Флоренция Елин и Кристъл Адамс.Бяхме приятелки от много малки с Фло и Брит и винаги бяхме заедно.Чесно казано не харесвах особено Кристъл.Може би защото беше нова и не бях свекнала с нея.Но нещо се случи с тях.Започнаха да се даржът като ужасни кифли и да се заяждат с всички даже и с мен.-сълзите закапаха по бузите ми.-Един ден просто дойдоха при мен и ми казаха в очите,че през цялото време са ме  мразели.След това се скарахме.Стигна се до побой и мен ме изключиха,а те бяха в болница.Месец по късно разбрах,че вече са ме заменили.Момичето се казваше Аманда.Дори си боядисах косата само и само да не съм като тях.От тогава не съм говорила с никоя от тях.-Мат се приближи и изтри сълзите.
-Хей,недей да плачеш.Ти си по- силна от това.
-Знам,но днес наистина ми се насъбра много и трябваше да се отпусна.А и с тази трансформация емоциите ми са навсякъде.
-Как се чувстваш?
-Ужасно.Нали знаеш най-гадното чувство е да разбереш,че си заменен.-той ме обгърна с огромните си ръци и ме притисна до себе си.
-Ще се справиш.Ти си силно момиче.-последва мълчание.-Затова ли мразиш толкова много онези момичета.Как ги нарече?А да порцелановите куклички.
-От къде знаеш за това?-изправих се и се отдръпнах.
-Минах през партито за да прибера един приятел и те чух.Чух всичко.
-Не ми се говори за това.Наистина.-в тоза момент се звънна на вратата.-Момичетата са тук.Трябва да сляза.-Той кимна.Затичах се по стълбите и им отворих почти веднага.И двете изглеждаха притеснени и малко пяни.Усмихнах се въпреки че беше ясно че съм плакала.
-Хей.-Те дори не отговориха.Просто ме прегърнаха.Беше приятно.Това да знаеш че имаш истински приятели.
-Какво се е случило тук?-Луси огледа стаята.-Някой има доста да обяснява.
-Така е...
Разказах им всичко.И те го приеха доста добре.Поканих ги да останат и те се съгласиха.И помогнаха да изхвърля телата.
-Хей Мат искаш ли да останеш?
-Не.Ще се прибирам.Но утре може да се видим.
-В 10 в кафенето.-Лара ме изпревари.
-Добре.
След това се качихме в стаята ми и заспахме.

***
Сутринта още със събуждането Луси започна да се смее.Постоянно повтаряше че ще се случи нещо важно днес.
-Човек,луда ли си?-тя не ми отговори.Просто взе телефона си и потъна в него.След секунда се ококори и извика Лара,която в момента си миеше зъбите.
-Може и да не съм но ти определено ще полудееш ако видиш това.
-Какво?!???-изплю пастата за зъби и изтича до Луси за да види за какво иде реч.-Не,не,не,не,не отказвам да...не,не.Лелее,малка долна курва.-след което и двете погледнаха към мен.Погледни.-беше снимка от снощи.На Партито...