Надявам се да ви хареса приятно четене
Седми клас. Той харесваше едно момиче, с което аз не се разбирах добре. Всеки ден гледах как си говорят в коридора, как се снимат и как после качват снимките из Фейсбук. Беше гадно, но ...
В края на годината той започна да говори повече с мен, да ме причислява към приятелите си. На една екскурзия помня как той се въртеше около мен постоянно (мисля, че беше леко пиян, но ...). Веднъж дори ме прегърна и вдигна по средата на улицата (нещо, което никога преди не бе правил с мен). Имаше още подобни знаци, които за мен значеха, че може би той изпитва нещо, макар и малко, към мен. Така, че ... реших да действам.
Изпитвах огромен страх дали пък той няма да се подиграе с чувствата ми и да бъда базикана отново, но ...
В деня на завършването на седми клас (след което се преместихме в различни училища) аз му намекнах, че го харесвам. Той ... каза ми, че не е готов за нова връзка, че всъщност аз съм добро момиче (обичайните извинения на момчетата предполагам), но ... Аз не знаех какво да правя. Не исках да изглеждам като глупачка, затова просто му казах, че се шегувам, че реално не го харесвам и дотам. Надявах се да ми повярва, но и знаех, че може би това мое откровение ще ни отдалечи един от друг. Това не се случи. Той продължаваше да се държи с мен така както се държеше и през изминалите няколко месеца и дори ме покани на рождения си ден (досега не го беше правил). Все още се чудя дали пък не е имал някакви чувства към мен тогава, след като не се отдръпна от мен.
Но ето, че есента дойде. Отидохме да учим в различни училища. Опитвах се усилено да поддържам контакт с него, но не успях. Наскоро се опитах да го поканя на среща, но той започна да увърта и не се получи.
Ако ви хареса не забравяйте да гласувате и да коментиеате
Ако има грешки извинете ме
ОБИЧАМ ВИ
