Шести клас съм. Все още изпитвам чувства към него. По-силни. Когато го видя по-улиците сърцето ми забива още по-силно от преди и съм още по-притеснителна около него. Той вече дори не говори с мен. Подминаваме се без дори да се поздравим. До някаква степен виня себе си за това. В опитите си да се доближа до него, мисля че го отдалечих още повече. Казах си, може би това е добре. Може би така ще ми е по-лесно да го забравя. Но не мога да го забравя. Не мога гледам друго момче със същите очи. Не мога да си представя да бъда с друг освен с него.
Знам, че историята ми е много дълга, но не знам как опиша 6 години от живота си по-кратко. Благодарна съм на тези, които са я прочели докрай и ще съм още по-благодарна ако ми дадете съвет.
