Ловци на чудовища

5 глава- Разкрити чувства

Когато стигнахме на плажа всички си постелихме кърпите. Някои влязоха в водата освен мен и Зоуи. Тъкмо щях да сядам, когато усетих как някой ме вдига убърнах се и видях Зейн.

- Какво правиш Зееййннн!- извиках аз.
Когато наближихме водата той ме хвърли. Аз испищях и цопнах.
- Ти луд ли си!- казах аз докато се смеем.
- Да луд съм!- каза той и всички се засмяхме.
Вече цял ден бяхме там и решихме да си ходим качихме се в колата и тръгнахме. Те ме уставиха пред нас и тръгнаха. Влязох вътре и се качих в стаята си реших да си лягам облякох пижамата и легнах.
Но преди да заспя си мислех за Зейн, на последък се държи много страмно. Не съм осетила кога съм заспала.

Изведнъж образът на Зейн се появи и ме гледаше. След това образът се разказа и друга картина се появи аз и Зейн танцувахме. Той тъкмо се наведе и аз...

- Ааааа, ох боже!
Това билое просто сън. След стряскането заспах веднага.

Гл.т. Зейн.
Прибрах се вкъщи и се качих в моета стая влязох в банята за да се изкъпя. Като излязох се облякох и легнах. Не можех да спра да мисля за Роузи много я харесвам но как да и кажа познаваме се от малки тя едва ли ме харесва. Неусетно съм заспал.

Изведнъж образът на Роузи се появи пред мен тя ме гледаше с нейните красиви очи но точно когато щях да я...

- Какво стана!
Ох било е сън. Боже аз наистина съм влюбен в нея. Легнах отново и заспах.

***
Събудих се и отидох до банята за да се оправя. Когато излязох се облякох. Баща ми вече трябваше да е излязъл. Той вчера каза, че днес ще излезе рано задачи подготви погребението. Аз пак се разтройх. Все още ми беше трудно да приема, че е я няма. След като се облякох слязох долу взех една купа, мляко и зърнената закуска.
Докато закусвам си мислех за онзи сън снощи. Беше много странен. Телефона ми звънна взехго и беше татко.

- Ало, кажи татко!
- Тръгвайки към мястото където ще е погребението!
- Добре, веднага идвам! Чао!
- Чао мила!

Качих се горе и облякох това.👇

Взех ключа за Honda- та си и тръгнах към мястото. Щом стигнах видях татко отпред на входа. Отидох при него и влязохме вътре. Видях приятелите си и отидох при тях и седнах. Баща ми отиде до ковчега и започна да говори.

- Много благодаря, че всички дойдохте. Всички сме се събрали тук за да почетен смъртта на нашата скъпа Миранда. Тя много ще липсва на всичкини. Тя е много обичана майка, сестра, приателка и съпруга. Тя не се страхуваше да каже истината в учите на някой.
ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ПОМНИМ И НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯМ. АМИН.
- Добре, сега да запазим минута мълчание.

Когато татко каза това всички млъкнахме. Когато свършихте тръгнахме към гробището. През целия път аз мълчах и гледах в земята. Когато слязох от колата. Бела ме попита какво има. Аз я погледнах и отидох до едно дърво.
От там се виждаше хубава гледка. Облегнах се дървото и сълзите се стекоха от учите ми. Чух стъпки и как някой си слага ръката на рамото ми. Обърнах се леко и видях Зейн.

- Какво искаш, оставихме съма!
- Роуз, какво ти има!
- Нищо ми няма добре съм!
- Да, но не изглеждаш добре! Кажи какво ти е! Знаеш, че можеш да ми кажеш!
- Добре! Просто тъжна съм тя много ми липсва!
- Оо, Роуз спокойно знаеш, че майкати не би искала да си тъжна!- каза той и ме прегърна.
- Спокойно ние винаги ще сме с теб! - Благодаря!
- За кое!
- Че сте ми приатели!
- Ела, да отидем при другите!- каза той и ме целуна по челото.
- Добре!- казах аз. И отидохме при другите. Вече щяха да пишат ковчега и всички сложите по едно цвете отгоре. През цялото време държах Зейн през ръка. Вече стана време да си ходим. Качихме се в колата и потеглиха. Когато се прибрахме се качих горе влязох в банята и след като излязох си легнах. Заспах веднага мислейки за мама.