Наемникът.

Глава 1: Истината

Излизайки от дома си, Кони тръгна по най-краткият път, който водеше до гимназия ''Рийджуей'' където той учеше. Той бе син на един от най-влиятелните хора в града, а именно неговият баща и кмет на град Портланд, Къртланд Тери. Младият Кони изглеждаше не много висок, със къса коса и кафяви очи, като почти винаги отстояваше своето пред другите, не защото е син на кмета на града, а защото това беше неговият характер и личност. Една от мислите, които не го напускаше беше как да изкаже чувствата си пред своята приятелка и съученичка Джени Сюард. Тя обаче не мислеше особено за връзки и за момчета, а за своето образование и това как иска да отиде на върха на Федералното правителство на САЩ и да изпраща всички наркодилъри и мошеници зад решетките. Тя произлизаше от заможно семейство със баща адвокат и майка полицай във портландската полиция, които представляваха това, което Джени искаше да бъде най-много, представител на закона и справедливостта! По време на учебните занятия, Кони си мислеше дали не е настъпил правилния момент да признае всичко на Джени, за това как се чувства и това как би направил всичко за нея... Все пак бяха на седемнадесет години и тяхното завършване беше близо. След година или две те ще поемат по различни пътища, тя ще отиде да учи право, а той ще наследи бизнеса на баща си и може би щеше да стане следващия кмет на Портланд. И след това едва ли ще могат пак да се виждат или излизат заедно както доброто старо време...

Връщайки се от училище Кони се обърна към Джени:

- Джени може ли да ти кажа нещо важно, но ми обещай да не ме намразиш въпреки това, което ще ти кажа. Той изглеждаше леко пребледнял а и сърцето му биеше ожесточено...

- Тя с насмешка го изгледа и му отвърна: - Изплюй камъчето Кони Тери, като син на кмета на града, доста се притесняваш за казани дреболии...

Но тя дори не подозираше че той има да и казва нещо от сорта на любовен изказ. Тя винаги го е мислила като за неин по-малък брат защото бяха отраснали заедно. След чутите думи, Кони напълно се вкамени и не каза нищо за няколко минути, но след това си помисли, че няма връщане назад и че не знае какво може да му поднесе съдбата и дали изобщо ще има друг шанс да го направи. Той не искаше да чуе неин отговор или да му отвърне на чувствата, а просто искаше тя да знае че той мисли за нея повече отколкото тя предполага и че ще бъде винаги готов да и помогне, каквото и да му струва.