Последният Жокер

Началото

   Аз съм генерал Асикд, главнокомандващ на космическия кораб Ултимо Бромиста. Годината е 357 от обединяването на Земята. Една година, толкова време ни остава до превръщането на Слънцето в червен гигант. Всички го очаквахме, но не и толкова скоро. Моят екипаж и аз бяхме изпратени на мисия да вземем най-лекия газ, киц-жи, от планетата Кавендиш; най-твърдия метал, ос-ду, от планетата Окйос; най-високо минерализираната гореща вода от дъното на океана на планетата Лолшард.
   Заедно с екипажа ми имаме професионалния навик да отиваме първо до най-далечната планета, в този случай Кавендиш. Отне ни 5 месеца да стигнем дотам. Кавендишите са една от развитите цивилизации във Вселената, но все още не са изобретили космически кораби. Въпреки че сме им предлагали помощ, те винаги отказват, казвайки, че искат сами да се справят. Ние сме ги оставили на спокойствие, вярвайки, че след около 50-100 години ще ги създадат. Те не се бият във войни, понеже имат само една обединена държава от всички народи. Столицата им, както и най-големият и развит град се казва Нгахижикеун или Обединение на техния език. Жителите им са много по-високи от нас, поради ниската гравитация на планетата, въпреки самата ѝ големина, точно поради тази причина, най-лекият газ киц-жи се намира там. Кавендишите са прозрачни за нашия спектър на зрение, като според разположението им спрямо светлината, може или не може да се вижда през тях, а вътрешностите им са невидими. Поне на нас така ни изглежда, но кавендишите твърдят, че очите ни не могат да приемат цветовете, които те имат. Учените ни работят усилено за да създадат очила, с които да ги виждаме, но още не са успели.
   Заедно с подполковник д'Арк отидохме да говорим с лидерa Хеарскер. Попитахме го къде може да се намери спасителният газ. А той ни отговори, че този газ може да се намери в чисто състояние само в най-високия слой на атмосферата и спомага за забавянето на скоростта на падащите метеори, намалявайки щетите които причиняват. Позволи ни да вземем киц-жи от най-южната точка на планетата, където има главно вода и газът се намира в най-голямо изобилие. Изразихме нашата благодарснот и уважение, и тръгнахме към космическия кораб.
   По пътя към кораба ни, някои членове от екипажа искаха да си купят сувенири и да направят снимки на природата. Аз им позволих, но само за половин час, максимум 40 минути. Позволих си да мина през търговския район, където видях различни храни и тукашни предмети. Жителите главно се хранят с тигон, смесица между тигър и кон, всеядно, но главно растителноядно. Друго животно, с което се хранят е опасното за хващане акукро, месоядно, нападащо всичко, което види или надуши. Единствените натурални десерти, са тамошните гъби, имащи вкус подобен на шоколад и лимон, и самият сняг, поради който водите на планетата са сладки. Растенията главно се използват за украса понеже са отровни при неправилно сготвяне. Отровността им се подразбира от самата соленост, която причиняват на водата.
   Минаха 35 минути и всички членове на екипажа се събраха на изхода на града. Докато вървяхме към кораба, минахме през гора от много високи и дебели дървета. Тяхната кора е бяла на цвят, а листата - червени. Човек не трябва да ги докосва понеже имат отрова по-силна от на манчинелата. Безпрепятствено стигнахме до кораба и отлетяхме към целта. Видяхме различни летящи създания, някои от които толкова големи, че човек не би повярвал, че може да лети. Например видяхме животно подобно на хипопотам и орел. Наблюдавахме и паяци, смесени с различни птици, от щраус до колибри. След 20 минути стигнахме до целта си и взехме нужното количество от киц-жи.