Коя съм аз?

...

Как можех да се доверя на някого когото познавам от толкова малко.Явно самото ѝ излъчване ме накара да ѝ се доверя. Разказах ѝ за Джош, но не ѝ казах че е той. Все пак той беше популярен а аз бях може да се каже никоя. Замислих се , през това време звънецът би и тръгнах нагоре по коридорите.

                       ****

Цял ден си мислех за него. Дали и той мислеше за мен? Ооо, кого заблуждавам той си има приятелка и сигурно сега се натискат някъде. При мисълта за това се свих на топка и изпитах ревност. Реших да легна, взех си книгата и се зачетох. Неусетно съм заспала.
               

                        Гледна точна на Джош
След случката в стола не спирам да мисля за Ани. Толкова е красива. Бетина усети че съм се вгледал в някой и явно се усъмни в мен. Скарахме се и погледнах към Ани, тя изглежда толкова беззащитна в какво ли ще я забъркам. След часовете се прибрах и продължих да мисля за нея. Не знаех какво да правя. Дали тя мислеше за мен ? Задавах си въпроси на които не можех да отговоря. Най-добрия ми приятел - Луис ме извика да ходим на някакъв купон но на мен не ми беше до това. Все пак се съгласих.

След час с Луис вече бяхме в клуба и пиехме. Танцувахме. Опитвах се да се забавлявам и спрях да мисля за нея докато не видях едно момиче, приличащо на нея. Лу видя че нещо не е наред и ми предложи да си ходим.

      Гледна точка на Ани
Нов ден - нов шанс , нали така. Събудих се от алармата. Оправих се набързо и тръгнах за училище. Някакъв много познат човек мина покрай мен. Познавах ли го?.... Стори ми се че това е мъжът който уби родителите ми. Но как... Не може да е той.... Сега мислех за това ...
***
В голямото междучасие отново Ивет дойде при мен. Тя забеляза че ми има нещо но аз ѝ казах да не се безпокои Бях решила да разбера повече за тях. Леля Мей никога не ми разказваше за тях. Но сега вече бях решена да говоря с нея , за да разбера какви са били.

**********
Прибрах се. Леля Мей си беше в хола. Отидох при нея
-Лельо, ще ми разкажеш ли нещо за родителите ми.
Тя ме погледна със смразяващ поглед.
-Ани сигурна ли си , че искаш да разбереш нещо за тях?! Готова ли си?
-Мисля , че вече съм напълно готова и искам да знам нещо повече за тях...за мен. Та аз знам само че са загинали в пожар.
-Добре, успокой се. Права си вече си голяма - въздъхна тежко.
Какво има толкова ли е зле историята която ще ми разкаже!
-Какво има?-попитах я.
-Виж, Ани. За това което ще ти кажа...ами няма да ти хареса.
- Сигурна съм че е така, но лельо просто започни от начало.
-Виж и аз не знам точно каква е историята,но да започнем. Родителите ти бяха странни хора. Бяха потайни но никога не правеха лошо на хората. Един ден ги видях с теб. Казаха ми че са те осиновили. Просто обикаляли когато те видели в една изоставена бебешка количка. Решили да те вземат и да те отгледат. Бяха много щастливи от това че си имат теб. И както знаеш години след това неочаквания по след като каза всичко това въздихна ,а аз не можех да асимилирам какво става. Реших да ѝ кажа за пожара. След дълго мълчание изрекох
-Ами, всъщност не знам дали пожарът беше много неочакван.
-Какво имаш предвид?
-Ами спомням си че някакъв човек влезе в стаята ми и като излезе натисна някакво копче и ндаа...всичко избухна в пламъци.
-Не си ми казала
-Бях малка , лельо...Какво можех да кажа ,,Един чичко влезе в стаята и като излезе натиснс едно копче и бумм всичко в пламъци" някой щеше да ми повярва да знаеш. Пък и ти сега ми казваш че съм ОСИНОВЕНА...това не ми харесва... Първо се оказва че съм осиновена ,а сега разбирам че съм живяла в една лъжа и не знам абсолютно нищо за себе си- казах и затръшнах вратата.
Качих се в стаята си. Не мога да повярвам какво става всъщност. Звъннах на Маги. Не вдига. Супер! Точно когато имам нужда от нея я няма.
Преоблякох се и излязох навън да потичам.
След половин час
Започнах да се измарям и не знам къде се намирам вече. Мисля да спра. Видях едно дърво и отидох да седна под голямата му сянка. Починах си и мисля да се прибирам. Станах и тръгнах. Този път ходех. Не исках да се прибирам и то точно сега.
  Гледна точна на Джош
Прибирах се от парка. Скъсах с Бетина. Просто не можех да съм с нея. Продължавам да мисля за Ани. Ето я и нея. Какво ли прави в тази отдалечена част на парка. Тръгнах към нея. Не изглежда в настроение.
Гледна точка на Ани

Някой ме докосна по рамото. Стреснах се и тръгнах да удрям човека. Видях че това е Джош. Вече го бях ударила
-Съжалявам-казах
-Няма нищо. Сам съм си виновен като те плаша така става-каза и се засмя нервно- накъде си- попита ме
-Не знам исках да съм сама
-Емии, вече няма как да станее- погледна ме и се усмихна
-Усетих- леко се засмяхме
- Е какво правиш в тази отдалечена част на парка
-Ами реших да потичам
Усмкхнах му се ,а той си преметна ръката през рамото ми. Какво да му кажа. Хареса ми но ако някой ни види
Гледна точка на Джош
Не издържах и я гушнах леко. Толкова е красивааа. Дали не съм я стреснал с тази постъпка. Махнах ръката си от рамото ѝ.
-Ее, какво ти има... Виждам че си напрегната- попитах я
-Толкова ли си личи
-Ами не но аз усетих
-Явно ме познаваш добре.
Дали наистина я познавах добре?
-Явно, но  не отговори на въпроса ми .
-Ами не е нешо важно. Всъщност няма значение.
Защо го казва толкова дръпнато какво ѝ става.
-Какво ти има?
-На мен? Нищо. Просто това са мои работи.
Гледна точка на Ани
Какво ми стана защо се държа толкова дръпнато. Оф не искам да ме нарани
-Знаеш ли просто не ми се прави на приятел и не се преструвай че ти пука за мен. Прекалено объркано става.- това пък от къде го изръсих
Гледаше ме втрещен. Попувствах се ужасно.
-Виж, да в началото наистина не ми пукаше ,но разбрах колко общи неша имаме. Наистина ми пука за теб.-каза и ме погледна в очите.
Гледах го в очите а той се приближаваше
-Виж мисля че ще не е така. Може да имаюе общи теми но това е -казах
-Напротив- отвърна той и ме целуна.